Ендемичен сифилис, познат също и с названията невенеричен сифилис, арабски сифилис, трепонематоза, представлява инфекциозно заболяване, което рядко се среща в България, но е разпространено в определени части на света.
Невенеричният сифилис се среща предимно в сухите селски райони на Близкия Изток и Екваториална Африка. В отделни населени места заболеваемостта сред местното население може да достигне 40-60%.
Разпространението на невенеричния сифилис е с изразен епидемичен, по-често семеен характер. За заразяването способстват ниското санитарно и културно равнище на населението, тесните жилища, навикът да се яде и да се пие от общи прибори, ритуалните измивания в джамиите и пр. По-често боледуват деца на възраст от 2 до 10 години от по-бедните семейства.
Какви са причините?
Организмът, който предизвиква невенерчния сифилис принадлежи към същата група бактерии, които предизвикват сифилис, пинта и фрамбезия и се наричат трепонеми.
Причинител е спирохетата Treponema bejel /pallidium/, принадлежаща към семейство Spirochaetaceae, род Treponema, морфологично и серологично е неразличима от бледите спирохети, предизвикващи сифилис.
Резервоар и източник на инфекцията е заразеният човек.
Периодът, през който източникът е заразен е от няколко седмици до няколко месеца, през което време по кожата се формират специфични лезии.
Механизмът на предаване на причинителя на заболяването е непосредственият контакт с източника на Treponema bejel или опосредено предаване по битов път чрез контаминирани кърпи, спално бельо, кухненски прибори.
Какви са симптомите?
Невенеричният сифилис много наподобява на стандартния, но за разлика от него, не се предава по полов път. Преди всичко предаването на причинителя на инфекцията се осъществява чрез кожен контакт или посредством съвместно използване на кухненски прибори като чинии, чаши, купи, чаши и прочие.
Често наричан и арабски сифилис се характеризира с възникването на кожни и костни увреждания, като първоначално се проявява в устната кухина и постепенно прогресира. Последният стадий е най-сериозен.
Инкубационният му период е от 2 седмици до 3 месеца.
Наблюдават се ранни и късни стадии протичане на арабския сифилис, както при фрамбезията и пинтата. Към ранният етап се отнасят инкубационния период, първичните и вторичните лезии.
Заболяването протичането си с третичен стадий, чиито проявления наподобяват тези при сифилиса и фрамбезията. Инкубационният период на невенеричният сифилис варира в широки граници, по данни на повечето автори, се колебае при различните болни от 1-2 до 5-6 седмици, до максимум 3 месеца.
Първичният афект или шанкъра, се проявява на мястото на проникването на причинителя с незначителни възпалителни явления във вид на бързо изчезващи папуло-везикули или като ефимерни мехурчета върху съвсем слабо зачервена и леко подута кожа.
Не се наблюдава уголемяване или възпаляване на регионалните лимфни възли.
В резултат на слабата локална тъканна реакция и анергичното състояние на регионалните лимфни възли се осъществява по-активно размножаване на трепонемите.
Лечение на невенеричен сифилис
В повечето случаи при това заболяване се прилага пенилицин с удължено действие, еритромицин или тетрациклин.
Използват се предимно депо-препарати, които се прилагат вътремускулно по 1.2 млн. Е 1 по веднъж на ден – 2 инжекции, когато заболяването е в ранен стадий с интервал от 1 седмица.
Когато вече е в напреднал етап се назначават двукратно по-големи дози също пеницилини по веднъж дневно през седмица – 2-3 инжекции.
Прогнозите при провеждане на специфичната терапия с пеницилини в ранните стадии са благоприятни, болестта се излекува напълно.
