Какво е това кома може би знаят почти всички. Но пък терминът апаличен синдром или хронично вегетативно състояние, е познато на малко хора.
Апаличният синдром е прието да се нарича разновидност на комата, при която протича дълбоко разстройство на функциите на кората на главния мозък.
Причини за апаличен синдром
Може да вследствие на:
• Травматично увреждане на главния мозък;
• Увреждане на мозъка в резултат на оперативни интервенции;
• Вирусно увреждане на мозъка – например, менингоенцефалит;
• Исхемичен инсулт;
• Изразена интоксикация на организма;
• Хипоксия на главния мозъка;
Голяма част от хората с такъв синдром постъпват в лечебните заведения след тежки-черепно мозъчни травми – същевременно синдромът е един от етапите на възстановяване на съзнанието след кома.
Рискови фактори
Не са причина за синдрома, но могат да послужат за пусков механизъм за неговото развитие. Сред тези фактори най-голяма опасност за развитието на апаличния синдром представляват:
• Старческа и предстарческа възраст;
• Травми на главата;
• Тежки отравяния;
• Тежки инфекции;
• Състояния на тежка хипоксия и нарушаване на трофичните процеси в главния мозък.
Апаличният синдром при детето най-често се развива след инфекции с увреждане на главния мозък – например, след менингит, след сложни реанимационни мероприятия или черепно-мозъчни травми.
Симптоми на апаличен синдром
Човекът в хронично вегетативно състояние е във видимо съзнание – очите му са отворени, но погледът му не се фиксира върху предметите от заобикалящата среда.
Липсата на реакция към името, гласа, сетивните докосвания и други раздразващи фактори. Човек не дава признаци на внимание, не проявява емоции, не говори и не изпълнява никакви действия.
Синдромът се характеризира с дисоциативни симптоми – при видима яснота на съзнанието липсва неговото изпълване, изразяващо се в психическите процеси.
Липсват рефлекси като защитни реакции, ръцете и краката са обездвижени и запазват всякакви положения, които им се придадат пасивно.
Има реакция към болка, като често дори е свръхреакция, която се проявява с конвулсивни съкращения на мускулите или некоординирани движения.
Гълтателният рефлекс е запазен.
Първите признаци на преминаване на комата в апаличен синдром изглеждат като специфично нарушение на съзнанието, които се съпровождат с цикъл на сън и бодърстване извън зависимост от времето на денонощието.
Зениците на пациента реагират на светлинния дразнител, но се наблюдава некоординираност движенията на очната ябълка.
Често възниква пристъп на конвулсии – мускулни спазми, тонични припадъци или миоклонии.
Усложнения и последствия
При получилите този синдром в старческа или предстарческа възраст нарастващите процеси на атрофия могат да послужат за причина за развитие на децеребрационна ригидност – състояние, съпровождащо се с конвулсии.
При сериозно увреждане на главния мозък с понижаване на работоспособността човек може да загине, или да остане инвалид.
Последствията невинаги могат да бъдат неблагоприятни, тъй като са известни и случаи на възстановяване на болните, които са преживели кома и този синдром. Изходът от него се определя от няколко фактора:
• Тежки състояния на болния;
• Своевременност и качество на оказване на помощ;
• Общото здравословно състояние на човека;
• Продължителност на комата;
При продължителна кома могат да възникнат вторични усложнения, сред които:
• Нарушения на мускулния тонус;
• Схващания;
• Инфекциозни усложнения;
• Венозна тромбоза;
• Хетеротопична осификация;
Лечение на апаличен синдром
Болните трябва да получат всеобхватна медицинска грижа с денонощно лекарско наблюдение. Лекарят е длъжен да държи под контрол дихателната и сърдечната функция, и да изпълнява необходимите мерки за тяхното поддържане.
