Дълго време се смяташе, че COVID-19 пагубно влияе само на белите дробове. Оказва се, че е много по-коварен.
Следи от коронавирусна инфекция лекари откриват в много тъкани и органи – в сърцето, кръвоносните съдове, главния мозък, стомашно-чревния тракт.
Ежедневно се появяват стотици нови научни трудове за COVID-19, специалистите обаче и досега не разбират пълния механизъм на въздействие на вируса върху организма.
Ясно е само, че последствията от болестта за пациента могат да се окажат катастрофални.
Сърце, бели дробове, бъбреци - най-важните органи мишена на COVID-19
Днес COVID-19 се смята за системно заболяване, което може да засегне всички органи. Освен дихателните пътища, вирусът предизвиква системно възпаление на кръвоносните съдове и нарушава тяхната функция във всички органи.
Това обяснява и защо при заболявания на кръвоносните съдове COVID-19 се прекарва по-тежко.
На трето място по сила на увреждането от коронавирус след белите дробове и кръвоносните съдове е сърцето. По предварителни данни, 20% от хоспитализираните с коронавирус, тоест тези, при които болестта е протекла по-тежко, са имали признаци на увреждане на миокарда.
При 44% е открита аритмия. Доказано е, че при COVID-19 се нарушава съсирването на кръвта, в резултат на което се формират тромби, които не само утежняват протичането на болестта, но и повишават риска от летален изход – от инфаркти и инсулти.
Коронавирусната инфекция засяга сериозно и бъбреците. Още китайските лекари са обърнали внимание, че в урината на заразените често се появява кръв и белтъци.
Това е признак на сериозно разстройство на отделителната система, а при хоспитализираните се регистрира бъбречна недостатъчност.
При болните с тази диагноза рискът от летален изход е с 5 пъти по-висок, отколкото при заразените с неувредени бъбреци.
Един от най-ярките симптоми на заболяването, предизвикано от коронавирус – загуба на обоняние, което 90% от заразените усещат на 3-4 ден, моментът на най-активното размножаване на вируса. Понякога загубата на обоняние служи за единствен признак на болестта.
Това е невинен на пръв поглед, който е признак на увреждане на централната нервна система.
Изследвания във Франция и Китай показват, че неврологични симптоми се появяват в една или друга степен при до 30% от заразените.
Странични проявления на COVID-19 са случаи на енцефалит и синдром на Гилен-Баре, при който имунната система атакува нервните клетки на организма, което води до мускулна слабост, а понякога и до парализа.
При заболелите, прекарали в тежка форма, тези симптоми често остават и след оздравяването.
Удар и по стомаха
Коронавирусът се отразява неблагоприятно и на стомаха. Известно е, че при част от заразените коронавирусната инфекция започва със симптоми, характерни за стомашните разстройства – гадене, повръщане, към които по-късно се присъединява диария.
Това се обяснява и с факта, че рецепторите, с помощта на които вирусът прониква в организма, присъстват не само в белите дробове, но и в тъканите на стомашно-чревния тракт.
Това означава, че хората с атрофичен гастрит, заразени с хеликобактер пилори – инфекция, предизвикваща язва и рак на стомаха, имат потенциално по-висок риск от заразяване.
При тежко протичане на COVID-19 често възникват нарушения на чернодробната функция.
Освен това има данни, че вирусът също се открива в изпражненията на 50% от заразените месец след оздравяването.
Това показва, че има още един път, който досега не е отчетен – фекално-орален, както при повечето чревни инфекции, и по-точно при хепатит А.
Вирусът може да попадне и чрез храната, в случай че не е преминала през достатъчна термична обработка.
По данни на китайски учени уврежданията на стомашно-чревния тракт са изключително неблагоприятен прогностичен признак при COVID-19. Острите нарушения във функцията на стомаха и на червата се наблюдават при 86% от заразените, които са в критично състояние.
Степента на тежест на храносмилателните разстройства е пряко свързана с вероятността от летален изход на заразения.
Това не е единственият фактор, следва да се преценяват и останалите, които са от значение, например, анамнезата, ако са налице хронични заболявания, рисковете се увеличават.
