Днес аденокарциномът на простатата заема първо място по честота сред всички онкологични заболявания при мъжете. Съществуват няколко морфологични форми на тази болест, сред които най-честа е ацинарната.
Опасността от това заболяване е в това, че то често, в продължение на дълъг период от време е с безсимптомно протичане и се открива в късния стадий.
В тази статия ще поговорим за възможните признаци на ацинарния аденокарционом, методите за диагностика и лечение.
Как се открива и лекува ацинарен карцином на простатата
Причини за развитие
Аденокарциномът на простатата – това е злокачествен тумор, който произтича от жлезистата тъкан на простатата и съставлява около 90% от всички форми на рак на простатата.
Ацинарна форма се установява тогава, когато има злокачествено израждане на ацинарния епител и/или на преходната зона на простатата.
В повечето случаи в ранните стадии на болестта липсват симптоми. Сред онкологичните заболявания аденокарциномът на простатата е на 4-то място, като отстъпва на рак на белите дробове, на кожата и на дебелото черво.
През последните години заболеваемостта от това онкологично заболяване нарасна на практика с 2 пъти в много държави по света. Открива се най-често при мъже над 60 години.
Прогнозата пряко зависи от това колко рано е поставена диагнозата. В ранните стадии при правилно лечение може да се постигне пълно оздравяване.
Рак на простатата – това е заболяване с неизяснена напълно етиология. Един от най-важните предразполагащи фактори се смята напредналата възраст. Към ден днешен обаче се проследява известно подмладяване на болестта.
Ежегодно се откриват все повече случаи на аденокарцином на простатата сред мъжете, които не са достигнали 60-годишна възраст.
Още един значим момент е наследствената предразположеност. Според различни данни, наличието на аналогична болест при близки роднини повишава вероятността от нейното възникване с от 2 до 10 пъти.
Съществува теория съгласно която рискът от развитие на аденокарцином на простатата при мъже нараства в случаите, ако имат близки с рак на гърдата.
Други предразполагащи фактори са:
- Наднормено тегло;
- Хормонални нарушения;
- Вредни навици;
- Терапия с тестостерон и много други.
Степента на злокачествения ацинарен аденокарцином може да се оцени по скалата на Глисън. Тази скала дава обща оценка на 2 проби от материал, получен при биопсия. Според получените сумарни резултати се поставя следната оценка:
- От 2 до 6 точки – първа степен на злокачественост;
- 7 точки – втора степен на злокачественост;
- От 8 до 10 точки – трета степен на злокачественост.
При първа степен се говори за високодиференциран рак, който е с бавен растеж. Втората степен предполага умерено-диференциран тумор, който също се поддава на лечение.
Третата степен – това е нискодиференциран рак, който расте бързо и рано образува метастази.
Симптоми при ацинарен аденокарцином
Този патологичен процес в ранни стадии не се съпровожда с никакви симптоми. Туморът се открива случайно при провеждане на изследвания по повод някакво друго съпътстващо заболяване, например, простатит.
Сред възможните клинични признаци са дискомфорт и болезненост при уриниране и при еякулация, увеличаване на позивите за уриниране, отделяне на прекъсната и слаба струя урина.
Понякога болковият синдром се локализира в областта над слабините или в перинеума, кръста. Пациентът може да обръща внимание на отделяне на кръв с урината, проблеми с ерекцията.
В късните стадии на заболяването, клиничната картина може да се допълни със симптоми като влошаване на апетита и прогресиращо отслабване, постоянна изразена слабост, отоци на краката.
Аденокарциномът на простатата метастазира често към гръбнака, за което сигнализират постоянните тъпи болки.
Методи за диагностика и лечение
Диагностиката на аденокарцином на простатата предполага провеждането на цял комплекс от допълнителни изследвания.
На първо място се извършва мануално изследване, при което могат да се определят размерите и плътността на тумора.
От лабораторните методи най-важният е изследването на простатен специфичен антиген /ПСА/.
Задължително се провежда ултразвуково изследване, което се допълва с трансректална биопсия.
Лечението ще зависи от степента на заболяването. Могат да се използват както минимално инвазивни, така и хирургични методи.
Сред минимално инвазивните методи е брахитерапията на простатата, високоинтензивна фокусирана ултразвукова аблация. Радикален метод е пълно отстраняване на простатата.
Планът за лечение може да се допълва с химиотерапия и хормонална терапия.
