Населението на България към края на 2018 г. е малко под 7 млн. души. От тях над 200 души са на възраст на 100 години.
Учени от БАН наскоро обявиха резултатите от мащабно изследване, което опитва да даде отговор на въпроса каква е българската рецепта за човек да доживее до и над 100 години и дали има универсална такава?
Как в България можем да се постигне супердълголетие
Какво обединява всички тези над 200 души българи, които са успели да се справят с всичко и да успеят да оцелеят до над 100-годишна възраст?
Няма еднозначен отговор, може би има нещо в гените, което ги пази, макар и сред тях да има такива, които са преживели онкологични заболявания и най-различни операции.
Най-вероятно определена геномна комбинация им осигурява устойчивост и не допуска организмът им да се предаде под силния натиск на болестта.
Още повече онкологичните заболявания, от които са страдали някои от столетниците у нас, и са успели да се излекуват, са открити още през 20-ти век. Тогава възможностите за лечение са били доста по-ограничени.
Сега въпреки проблемите в здравеопазването, при подозрение за онкологични заболявания се правят изследвания и има възможност болестта да бъде хваната навреме.
Универсална рецепта за дълголетие има и тя може би следва да бъде формулирана по следния начин – трудолюбие и активност до дълбоки старини.
С трудолюбие към супердълголетие – над 100 години
Всички столетници у нас, макар и някои от тях да са в инвалидна количка, са с много добре запазени когнитивни способности, трудели са се през целия си живот.
Не се са ограничавали откъм храни, сред тях вегетарианци почти няма, позволяват си всичко – сладко, солено, алкохол, но не много.
Не може да се каже, че животът им е бил лек, дори напротив, преживели са много – глад, войни, загуба на близки, което е свързано с много повече стрес, отколкото днес се сблъскваме.
Медии успяха да стигнат до 104-годишен дядо от село в Смолянско, някъде в Родопите, недалеч от долината на Арда, който работи и след като навършва 100 години.
Може би един от най-възрастните мъже у нас. Той споделя, че не се е ограничавал откъм храна през живота, но е преживял много бедни години, а по време на Втората световна война се разболява от малария и затова не отива на фронта.
Живият пример, че и у нас има хора, които се успели да прекрачат прага на своето столетие.
