На проведеното днес заседание на парламента, на което бе изслушан премиерът стана ясно, че няма изготвен план за излизане от създалата се криза покрай противоепидемичните мерки основно и в по-малка степен, заради заболелите от COVID-19.
Без план за изход от COVID-19 кризата – нито една държава няма такъв
Това е така, тъй като нито една държава по света няма такъв и ако имаше изготвен такъв щеше да бъде възприет и от нашето правителство.
Следва да се спомене обаче, че Испания и Италия, както и Чехия, имат такъв план приблизително по дати как поетапно да разхлабват мерките, у нас решенията се вземат по-скоро инцидентно.
От думите му стана ясно, че по всяка вероятност извънредното положение ще остане в сила до 13 май и няма да бъде отменяно предсрочно, както заяви на брифинг в събота преди обяд.
Подготвя се закон, с който въведените противоепидемични мерки да останат да се прилагат и след изтичане на срока на извънредното положение – след 13 май. Засега обаче няма яснота кои от мерките ще бъдат оставени и кои ще бъдат отменени.
По всяка вероятност социалната дистанция и избягване на струпването на големи групи хора ще бъде една от разпоредбите на новия закон, който би трябвало да е със заглавие от рода „Закон за мерките за справяне с разпространението на коронавируса или с COVID-19”.
Депутатите от управляващата партия са заявили пред медии, че все още нямат яснота какъв е законовият начин да се оставят в сила противоепидемичните мерки и след 13 май.
Това може да стане и със Заповед на здравния министър по реда на чл. 63 от Закона за здравето. При всяка грипна епидемия министърът издава такива заповеди.
Още повече, че първата заповед, която затвори ресторантите бе приета на 13 март на основание този текст от Закона за здравето. Решението за обявяване на извънредно положение е просто една бланка и може да се мине и без нея.
Все пак депутатите са законотворците и предвид факта, че няма друга уредба на извънредното положение, то те трябва да решат как да го уредят.
Какво ще стане със Закона след отмяна на извънредното положение
След отмяна на извънредното положение Законът за мерките и действията по време на извънредното положение ще спре да действа в голямата си част, с изключение на разпоредбите, в която са предвидени определени срокове, като например, за плащане на данъци, за разсрочване на кредити и т.н.
Новият Закона също най-вероятно ще е с определен срок на действие – по-скоро до края на 2020 г. или за една година или по-неопределено – за периода на пълно овладяване на коронавирусната инфекция и обявяване на страната за изчистена от нея. Няма пречка и парламентът да внася за разглеждане и промени в новия закон.
Рекорд направени тестове за ден у нас
От изявлението на премиера пред парламента стана ясно, че на 27 април, вчера е постигнат своеобразен рекорд на брой направените тестове – 1128, като до 20 април дневно са правени по около 300 PCR теста, макар и в някои дни да има повече. През миналата седмица са направени над 5300 теста, по-малко от обявените хиляда дневно, но това е най-вероятно, заради почивните дни.
Премиерът заяви готовност да бъде разширено тестването и да се премине към по-масово, като стана ясно, че са направени не 32 000 PCR теста, а около 60 000 от края на януари, когато е първият в Националния център за заразни и паразитни болести.
Това ще се случи, разбира се, ако се появи наистина достоверен тест, Министерският съвет няма да жали средства в тази насока.
Към момента референтните лаборатории в страната разполагат с поне 5000 теста, които са референтни от САЩ, 30 000 теста за доставени от Южна Корея в рамките на договора на стойност над 300 000 долара, 25 000 теста са доставени по спогодбата с Китай.
Очаква се и доставка на 1 млн. теста, за които ЕК трябваше да организира обща обществена поръчка за всички страни членки.
Обясненията на премиера бяха по повод критиките, че у нас тестваните са по-малко не само от Германия и Италия, но и от Гърция и Румъния.
От Министерски съвет се похвалиха, че у нас според данни на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията заболеваемостта от коронавирус е най-ниска в ЕС, а по смъртност също сме в дъното на класацията – след Словакия и Литва.
