Болестта на Алцхаймер застрашава песимистите, установиха британски изследователи, предразположени са хора, при които преобладават негативните мисли.
Очевидно стресът, предизвикан от тях, води до патологични процеси в мозъка. В перспектива учените планират да установят могат ли медитацията или други способи за борба с негативни мисли.
Как негативно настроените си докарват сами болест на Алцхаймер
Песимизмът и негативните мисли повишават риска от развитие на болестта на Алцхаймер предупреждават британски специалисти от Университетския колеж на Лондон и техните френски колеги.
Изследването е било публикувано в списание „Alzheimer & Dementia”. Депресията и тревогата в средна и напреднала възраст вече са известни фактори за развитие на слабоумие.
Установено е, че определени модели на мислене, свързани с депресията и тревожността, могат да са основна причина за това хората с тези разстройства да са по-склонни към развитие на деменция.
Другите изследванията също свързват депресията и тревогата с риска от развитие на деменция, и авторите на настоящото също предполагат, че продължителното негативно мислене също е способно на това.
Участници в изследването са повече от 350 души над 55 години. В продължение на 2 години те съобщават за своите мисли, негативен опит, събития от миналото и безпокойство за бъдещето. Учените също се интересували от нивото на потиснатост и тревога сред доброволците.
Изследователите оценявали и когнитивната функция на участниците в изследването, внимателност, пространствено мислене, владеене на езици.
Негативното мислене още един рисков фактор за слабоумие
113 души преминават през ПЕТ изследване на мозъка, с помощта на което се измерват отлаганията на тау белтък и на бета-амилоид – белтъци, натрупването на които води до болест на Алцхаймер.
Оказва се, че хората, склонни към негативни мисли, в перспектива по-често се сблъсквали с влошаване на паметта и поява в мозъка на отлагания на патологични белтъци.
Предполага се, че негативните мисли може да са още един рисков фактор за слабоумие, пишат авторите на научния труд.
Негативните мисли повишават нивата на стрес, който може да способства за поява в мозъка на отлагания от бета-амилоид и на тау-белтък.
Мислите ни могат да оказват биологично въздействие върху физическото ни здраве, което може да е както положително така и отрицателно.
Упражнения за психиката като медитация, например, могат да спомогнат за формиране на положителни мисли. Важно е да се погрижим за своето психическо здраве, тази грижа трябва да е една от най-важните приоритети на общественото здравеопазване.
Не само е от значение за здравето и благополучието на хората в краткосрочна перспектива, но и може да повлияе на възможния риск от слабоумие.
Изследователите планират да се изясни дали може намаляването на негативните мисли с помощта на тренировки за развитие на умствените способности или каквито и да е видове психотерапия да намали риска от развитие на деменция.
Пандемията може ли да способства за развитие на Алцхаймер
Доктор Шетелат и нейните колеги днес работят над голям проект, за да се изясни дали могат мерки като медитация, да намалят риска от слабоумие, като спомогнат за поддържане на добро психическо здраве в зряла възраст.
Разбирането на факторите, които могат да увеличат риска от деменция, е жизненоважно, за да ни помогне за подобряване на нашите знания за това разрушително състояние и където това е възможно да се разработят стратегии за профилактика.
Показаната връзка в изследването между повтарящите се модели на негативно мислене и както нарушението на когнитивните функции, така на отлаганията на патологични белтъци в мозъка, е интересна. За да се разбере по-добре обаче, ще са необходими още изследвания.
Повечето хора, които са участвали в изследването, вече са имали предразположеност към повишен риск от развитие на болест на Алцхаймер, затова трябва да се види дали тези резултати ще се повторят и за населението като цяло.
Надеждите са, че резултатите са подходящи за разработване на стратегии за намаляване на риска от развитие на деменция, като се помага на хората да се справят с негативните модели на мислене.
В периода на пандемията възрастните хора често са наплашени и объркани, имат нужда от психологическа помощ.
Това не означава, че те с мисленето си влошават своето състоянието, тъй като се касае за случаите, когато то е в дългосрочна перспектива.
