Ако някой разрушава живота ни, не трябва да стоим със скръстени ръце, дори и тези хора да са наши родители.
Токсичните родители травмират своите деца, отнасят се лошо с тях, унижават ги, причиняват им вреда. И не само физическа, но и емоционална. Те продължават да го правят, дори и когато детето порасне, стане зрял човек.
Кои са типовете токсични родители
1.Безгрешните
Такива родители възприемат детското неподчинение, най-малките проявления на индивидуалност като нападение срещу тях самите, затова и се защитават.
Те оскърбяват и унижават детето, разрушават неговата самооценка, като това прикриват зад благата цел да закалят характера му.
Как се проявява въздействието
Обикновено децата на безгрешните родители смятат последните за самото съвършенство. При тях се активира психологическата защита.
- Отрицание – детето си измисля друга реалност, в която родителите го обичат. Отрицанието дава временно облекчение, което струва скъпо – рано или късно то прераства в емоционална криза.
Пример: Мама не ме обижда, а го прави за хубаво – открива неприятната истина за очите ни.
- Отчаяна надежда – децата с всички сили се фокусират върху мита за съвършените родители и обвиняват всичко за своите нещастия.
Пример: Недостоен съм за добро внимание, мама и татко ми желаят доброто, а аз не ценя това.
- Рационализация – това е търсене на сериозни причини, които обясняват случващото се, за да го направят по-малко болезнено за детето.
Пример: баща ми ме наби не, за да ми навреди, а за да ми преподаде урок.
Каква е правилната реакция
Да осъзнаем, че вината ни е в това, че родителите постоянно преминават към оскърбления и унижения, няма. Затова се стараем нещо да докажем на токсичните родители, няма смисъл от това.
Добър начин да разберем ситуацията, да погледнем на случващото се през очите на страничен наблюдател. Това ще ни позволи да осъзнаем, че родителите не са толкова безгрешни, и да преосмислим техните постъпки.
2.Неадекватни
Определянето на токсичността и неадекватността на родителите, които не бият и не унижават детето, е по-трудно. В такъв случай вреда нанася не действието, а бездействието. Такива родители често се държат като безсилни и безотговорни деца. Те карат детето по-бързо да порасне и да удовлетвори техните потребности.
Как се проявява въздействието
Детето става родител на себе си, на по-големия брат и сестра, на собствените си майка и баща. Той губи детството.
Как може то да си позволява да се разхожда, след като неговата майка не може да изпере, да изчисти и да сготви.
Жертвите на токсичните родители изпитват чувство за вина и отчаяние, когато не могат да направят нещо за благото на семейството.
Например: „Не мога да накарам малката си сестра да заспи, тя постоянно плаче, аз съм лош син.”
У детето могат да изчезнат емоциите, заради липсата на емоционална подкрепа от родителите. Когато порасне, то започва да изпитва проблеми със самоопределянето си – какво иска от живота и от интимните отношения.
Пример: Влязох в университета, но ми се струва, че това не е специалността, която ми харесва. Изобщо не знам какъв искам да бъда.
Какво да правим
Домакинската работа не трябва да отнема на детето повече време, отколкото ученето, игри, разходки, общуване с приятели. Да се обясни това на токсичните родители, е трудно, но е възможно.
Тогава да приложим фактите – детето няма да може да си научи уроците, ако почистването и приготвянето на храната са само негово задължение. Лекарите съветват децата да прекарват повече време на открито и да спортуват.
3.Контролиращи родители
Прекомерният контрол може да изглежда като повишена бдителност, загриженост. Но токсичните родители са загрижени само за себе си. Страхуват се да не станат ненужни, и затова правят така, че детето да зависи максимално от тях, да се чувства безпомощно.
Любимите фрази на токсичните контролиращи родители:
- Правя това само заради теб, за да ти е добре;
- Постъпих така, защото те обичам много;
- Направи това или няма да разговарям повече с теб;
- Ще получа удар, ако не направиш това;
- Ако не го направиш, вече не си от това семейство.
Всичко това означава само едно – правя това, защото страхът да не загубя тебе е толкова голям, че съм готов да те направя нещастен.
Родителите манипулатори, предпочитащи скрития контрол, постигат своето не с директни молби и заповеди, а скрито като формират чувство за вина. Те оказват безкористна помощ, която формира чувство за дълг у детето.
Контролираните от токсични родители деца стават прекалено тревожни. У тях изчезва желанието да бъдат активни, да изследват света, да преодолеят трудностите
Пример: Много се страхувам да пътуват с автомобил, защото мама винаги е твърдяла, че това е опасно.
Ако детето се опитва да спори с родителите, да не изпълнява това, което му казват, го грози чувство за вина, тъй като чувства, че е извършило предателство.
Например, то без разрешение е поискало да остане на нощува при приятел, на сутринта на майка му от притеснение се почувствала много зле. Никога то няма да си прости, ако нещо се случи с нея.
Някои родители обожават да сравняват децата помежду си, да създават атмосфера на озлобление и ревност в семейството.
Например, твоята сестра е много по-умна от теб защо си толкова некадърен.
Детето чувства постоянно, че не е достатъчно добро, стреми се доказва своята значимост.
Пример: Винаги съм се стремял да стана такъв, като моя по-голям брат, и дори съм студент по медицина, макар и винаги да съм искал да стана програмист.
Решението е да се измъкваме от контрола, без да се притесняваме от последствията. Обикновено това е просто шантаж. Когато осъзнаем, че не сме част от родителите си, то ще престанем и да зависим от тях.
4.Родител, който постоянно прекалява с алкохола
Родители-алкохолици, за щастие, у нас все по-рядко срещани, особено сред по-младото поколение. Обикновено те отричат, че съществува изобщо проблем. Майката, която страда от пиянствата на своя съпруг, оправдава честата употреба на спиртни напитки с необходимостта от облекчаване на стреса или от проблеми с началника.
На детето обикновено се внушава, че не трябва да изнася от вкъщи информация за проблемите на баща му. Заради това то е постоянно напрегнато, живее в страх да не би случайно да предаде семейството, да разкрие тайната.
Децата с баща алкохол често остават сами. Те не умеят да изграждат приятелски или интимни отношения, страдат от ревност или подозрителност.
Винаги се боят, че любимият човек няма да им донесе болка, затова и не създават сериозни връзки.
В такова семейство детето може да порасне свръхотговорно и неуверено в себе си.
Пример: Детето постоянно помага на майка му да усмирява препилият баща. Страхува, че той ще умре, и няма да може да направи нищо, за да го предотврати.
Още едно токсично въздействие от такива родители – превръщането на детето в невидимо.
Например: майката се опитва да отучи майката се опитва да отучи бащата от пиянството, постоянно търси нови лекарства, които да прекратят тази зависимост. Никой обаче не пита децата какво се случва в училище, как се забавляват, изобщо никакъв интерес към тях.
Децата страдат от чувство за вина, и смятат, че ако те се държат добре, баща им няма да пие.
Според статистиката 25% от децата, в чиито семейства има родител, който постоянно прекалява с алкохола, самите те започват да го правят.
Децата не трябва да поемат отговорност, заради това, че родителите пият. Ако се получи все пак да ги убедят да не го правят, има шанс да се замислят, че ще трябва да направят нещо, за да се преборят със зависимостта.
Децата е препоръчително да общуват с добри семейства, положението в тяхното не трябва да ги кара да мислят, че всички родители са еднакви.
5.Унижаващи родители
Такива родители постоянно оскърбяват и критикуват често безпочвено или подслушват. Това може да бъде сарказъм, присмиване, обидни прякори, унижение, зад които прозира фалшива загриженост: „Искам да ти помогна да се поправиш”, „Трябва да те подготвя за жестокия живот”.
Родителите могат да направят детето съучастник в процеса, то да разбере, че това е само шега.
Понякога унижението е свързано с чувство за конкуренция. Родителите чувстват, че детето им доставя неприятни емоции. Не можеш да постигнеш по-голям успех от мен.
Подобно отношение понижава самооценката и оставя дълбоки емоционални белези. Пример: дълго време не мога да повярвам, че съм способен на нещо по-голямо от това да хвърля кошчето за отпадъци, както казваше баща ми.
Децата на родители-конкуренти плащат за своето душевно спокойствие със саботаж на собствените си успехи. Те предпочитат да занижават своите реални способности.
Пример: Исках да участвам на танцов конкурс, като се подготвя добре за него, но така и не се решавах да се подготвя. Мама винаги ми е казвала, че не ми се получава да танцувам както тя го прави.
Движеща сила на словесните атаки могат да станат нереалистичните надежди, които възрастните възлагат на детето. И именно той страда, когато илюзиите се рушат
Пример: „Баща ми беше, че ще стана велик футболист. Когато ме изключиха от отбора, той дълго ме обвиняваше, че не ставам за нищо и няма нищо да излезе от мен”.
Провалите на децата токсичните родители обикновено изкарват като истински апокалипсис. Пример: „Постоянно слушах, по-добре да не се беше раждал, и това, защото не успях да съм на първо място на олимпиадата по математика”.
При такива деца, отгледани в такива семейства често възникват мисли за самоубийство.
Какво е решението
Намерете начин да блокирате оскърбленията и униженията, за да не ви нараняват. Не им позволявайте да поемат инициативата в разговора.
Ако отговаряме с една дума, не се поддаваме на манипулации, оскърбления и унижения, токсичните родители няма да постигнат целите си. Трябва да помним, че не сме длъжни да доказваме нищо.
Приключваме разговорите, когато ние искаме. И желателно е това да стане, преди да започнем да изпитваме неприятни емоции.
6.Насилници
Родителите, смятащи насилието за норма, с голяма степен на вероятност са възпитавани по същия начин. За тях това е единствена възможност да изпуснат парата, да се справят с проблемите и с негативните емоции.
Физическо насилие
Поддръжниците на телесните наказания обикновено прехвърлят на децата своите страхове или комплекси или искрено смятат, че шамарите и боят ще са от полза на възпитанието, ще направят детето мъжествено и силно.
В реалността всичко е обратно – физическите наказания нанасят силна, ментална, емоционална и телесна вреда.
Сексуално насилие
Инцестът се характеризира като емоционално разрушително предателство на базовото доверие между дете и родител, акт на пълна извратеност.
Малките жертви се намират в пълната власт на агресора, няма къде да молят за помощ и от кого да просят помощ.
90% от децата, преживели сексуално насилие, не говорят за никого.
Как се проявява въздействието
Детето изпитва чувство за безпомощност и отчаяние, тъй като молбата за помощ може да бъде последвана от нови гневни изблици и наказания.
Пример: До пълнолетие почти на никого не съм разказвала, че майка ми ме бие, защото никой не знае, че никой няма да повярва.
Синините по ръцете и краката тя обяснява с това, че обича да бяга и да скача.
Децата започват да ненавиждат себе си, техните емоции – постоянен гняв и фантазии на тема отмъщение.
Пример: „Дълго не можех да призная на себе си, но като дете исках да задуша баща си, докато той спи, тъй като той биеше майка ми и по-малката ми сестра. Радвам се, че го вкараха в затвора.”
Сексуалното насилие не винаги предполага контакт с тялото на детето, но то е не по-малко разрушително. Децата се чувстват виновни за случващото се. Срам ги е, те се страхуват за някого какво се случило.
Пример: „Бях най-тихата ученичка в класа, страхувах се, че в училище ще извикат моя баща, тайната ще се разкрие. Той ме заплаши – постоянно говореше, че ако това се случи, всички ще помислят, че съм се побъркала, ще ме изпратят в психиатрия”.
Децата държат болката в себе си, за да не развалят семейството.
Пример: „Виждах, че мама много обича моя пастрок . Веднъж се опитах да ѝ намекна, че той се отнася към мен като със зряла жена. Но тя така се разплака, че не посмях повече да ѝ говоря за това”.
Човек, преживял в детството насилие, често води двойнствен живот. Чувства се отвратителен, но се преструва на успешен, самодостатъчен човек. Не може да изгради нормални отношения, смята себе си за недостоен за любов. Това е рана, която зараства дълго.
Пример: „Винаги съм се смятала за мръсна, заради това, което баща ми правеше с мен в детството. Може би това е причината да се престраша да отида на среща с мъж, след като навърших 30 г., когато минаха няколко курса психотерапия”.
Какво е решението
Единственият начин за спасение от насилника, е да се дистанцираме, да бягаме. Да не се затваряме със себе си, да търсим помощ при роднини и близки, на които можем да се доверим, да се обърнем за помощ към психолози и дори да потърсим помощ от полицията.
Как да се държим с токсичните родители
Приемете този факт – и разберете, че едва ли ще можете да промените родителите си, но себе си и своето отношение към живота – да.
Помнете, че тяхната токсичност не е по ваша вина, не отговаряте за това как те се държат. Общуването с тях едва ли ще стане по-различно, затова следва да се ограничи до минимум.
Когато започвате разговор с тях, трябва предварително да сте наясно, че може да завърши неприятно за вас.
Ако сте принудени да живеете с тях, не изпускайте възможност да изпускате парата. Ходете на тренировки във фитнеса. Водете си дневник, описвайте в него не само лошите събития, но и положителните моменти, за да се поддържате. Четете повече литература за токсичните хора.
Когато живеете с родителите си, имате достатъчно възможност можете да поемете част от домакинските задължения и сметките – за електричество, отопление и вода. Така родителите могат да променят отношението си към вас, разбира се, това трябва да стане няколко пъти, а не еднократно.
Също можете да опитате да поемете инициативата, както и да поемете разходите, по ремонт у дома. Всяко жилище има нужда от периодично обновяване и родителите, колкото и да са токсични и да ви смятат, че не ставате за нищо, може да променят възгледите си, ако поемете една такава инициатива, и разбира се, я финансирате.
За българите, особено за по-старото поколение, важи правилото – моят дом е моята крепост, затова и у нас се разходват толкова много средства за обзавеждане и ремонт на жилищата.
Затова и на родителите би им станало много драго, ако вие като техни деца се ангажирате да финансирате подобен ремонт.
Не търсете оправдание за постъпките на родителите. Благополучието ви трябва да бъде приоритет.
Родителите обикновено много омекват, когато децата ги дарят с внуци, разбира се, тогава тяхното внимание се измества от децата и те влизат в нова роля – на баба и на дядо.
Разбира се, в съвременния забързан начин на живот и увеличаване на възрастта за пенсиониране, на повечето баби и дядовци им се налага да работят до по-късна възраст и съответно не могат истински да се насладят на своите внуци и затова се установява тенденция съвременните баби и дядовци да нямат голямо желание да се занимават с младото поколение.
