Всички ние от време на време се безпокоим за нещо – някои по-често, други по-рядко.
Но обикновено не се замисляме за позитивната страна за безпокойството и за това, че то е различно.
Какво стои в основата на тревогата и как да я използваме в своя полза?
Клиничният психолог Мари Ламия разказва за видовете безпокойство и за това с какво може да бъде полезно.
Целта на безпокойството е да се привлече вниманието ни към нещо и да се осигури енергия за решаването на дадена задача.
Разбира се, на повечето от нас не им харесва да го усещат, но така се случва с всякакви негативни емоции, които ни мотивират нещо да предприемем. Да допуснем, необходимо е да изпълним сложна задача.
Безпокоим се, че няма да се справим, няма да влезем в предвидените срокове, но с приключване на работата безпокойството изчезва и не се появява, докато не възникне необходимост да насочим внимание към друга важна работа.
То напомня на досаден родител, който постоянно напомня на детето, че трябва да направи нещо и престава да настоява само когато стане на неговото.
Безпокойството може да ни мотивира, да насочи вниманието ни към важните неща и в крайна сметка да спомогне за ефективното обучение и за интелектуалната дейност.
Нека разберем какво стои зад тази емоция.
Страх – основен елемент на безпокойството
Въпреки че изпитваме безпокойство доста често, то не се отнася към базовите и основните емоции.
В неговата основа е смес от различни емоции, и сред тях доминира страха.
Активира се в отговор на заплаха, която изхожда от известен източник и потиква към мигновена самозащита.
Така например, изпитваме страх, когато виждаме, което насреща виждаме, че към нас се носи неуправляема кола.
За разлика от страха, безпокойството възниква в отговор на неизвестна заплаха и се проявява като дълго състояние на напрежение и лоши предчувствия, които ни карат да се безпокоим за бъдещи възможни заплахи.
Например, на пътя проявяваме бдителност, знаейки, че има риск да се срещнем с безразсъден шофьор.
Смесването на страха с други емоции създава различни варианти на безпокойство.
В този букет могат да присъстват ярост, отвращение, срам, вълнение и печал.
Страх + тъга
Ако се безпокоим за това какво предстои да направим, а времето е твърде малко, нашето безпокойство, най-вероятно е примесено със страх и печал.
Самата тъга може да включва вълнение, досада, напрежение и постоянно да се подхранват от различни източници, външни и вътрешни.
Освен това, на нейната основа неизбежно възниква усещане на психологическо напрежение.
Страх + вълнение
Страх и вълнение пораждат този вид безпокойство, който позволява едновременно да възприема емоцията като негативна и позитивна.
Усещаме тази разновидност на безпокойство на увеселителните паркове, по време на увлекателни спортни състезания или когато видим човек, към когото не сме равнодушни.
Смес от страх и вълнение често ни помагат да се фокусираме върху интересен проект и да се чувстваме на вълна.
Страх + ярост
Тази взривоопасна смес често се формира във възбудено състояние, яростна настойчивост, недоволство, което ни мотивира за действие.
Например, наемаме си квартира и ни дразнят съседите, тъй като постоянно пускат силна музика и си изясняват отношенията на висок тон, тогава започваме да действаме.
Или се опитваме да ги изгоним, ако не са собственици или самите ние се местим.
