Биофосфонатите са златен стандарт при лечението на остеопороза.
Това са препарати, които предотвратяват фрактури на костите и подобряват качеството на живот на болните от остеопороза.
Какви са предимствата на тези лекарствени средства?
Най-сериозната травма, която човек в напреднала възраст може да получи, вследствие остеопороза е счупване на бедрената шийка.
Лечението на костната метаболитна патология е основно медикаментозно и сред основните лекарствени средства, които се назначават са биофосфонатите.
Няколко думи за биофосфонатите
Това са отделна група медикаменти, които забавят процеса на разрушаване на костните тъкани. Основното им приложение е лечение на заболявания, при които костите стават по-крехки и чупливи.
Според медицинските изследвания, биофосфонатите са на практика незаменими при лечението на остеопороза, доколкото понижават риска от костни фрактури с 30-50%.
Механизъм на действие при остепороза
Названието си биофосфонатите получават от молекулярната структура на веществото.
Това са съдържащи фосфор органични съединения, в състава на които влизат 2 фосфорни групи.
Биофосфанатите, които се изписват при остеопороза, са синтетични аналози на естествените пирофосфати. П
оследните са вещества устойчиви на действието на ензимите в организма.
Пирофосфатите съставляват костния матрикс и притежават свойството да потискат процесите на естествено костно разрушаване или костна резорбция.
Механизмът, по който действат те, засега не е съвсем точно установен.
Учените са установили, че фосфатните съединения се свързват с хидроксиапатитните участъци на костните тъкани, а също и намаляват огъването на костите и понижават концентрацията на алкалната фосфатаза и оксипролин в кръвта.
В основата на действието на биофосфонатите стои е тяхното свойство да игнорират остеобластите, като така съществено забавят процесите на разрушаване на костните тъкани.
Някои видове биофосфонатни препарати блокират образуването мевалонат, който участва при образуването остеобласти. Така тези препарати спомагат за намаляване концентрацията на херанилдифосфат.
Последният взема участие в синтеза на отделни белтъчни структури на остеокластите.
Освен да инхибират процесите на резорбция на костите, биофосфонатите също притежават противотуморни и обезболяващи свойства.
И се използват като част от комплексното лечение на фрактури, които възникват на фона на остеопороза.
А доколкото въздействат и на раковите клетки, то те се използват и при лечение на онкологични патологии, съпровождащи се с лизис на костите или костно разрушаване.
Класификация на биофосфонатите
Биофосфонатите, които се използват за лечение на остеоартроза, могат да се разделят на 2 големи групи – съдържащи азот и без съдържание на азот.
Що се отнася до съдържащите азот биофосфонатни препарати, основните подгрупи са следните:
• Золендронат
Това е уникален биофосфонатен препарат, който притежава силно изразени противорезобтивни свойства. Прилага се само веднъж годишно венозно.
Препаратите на основата на золендронат укрепват костната тъкан, а също и предотвратяват фрактури.
• Бондронат
В състава на този препарат се съдържа ибандронова киселина, която оказва изразен терапевтичен ефект при лечение на остеопороза. Освен това се използва и като профилактично средство срещу това заболяване.
Сред безазотните биофосфонати се различават средните групи препарати:
• Етиндронат натрий
Назначава се при остеопороза, болест на Пейджет, а също и при хиперкалцемия, която се развива при онкологични заболявания.
• Клондронат
Предотвратява остеолизата и разрушаването на калциевите кристали.
Странични ефекти при прием на биофосфонати
• Токсично въздействие върху бъбреците
Пациентите трябва да се придържат към препоръките на лекаря и да съблюдават всички предписани дози.
В такъв случай неблагоприятното въздействие върху органите на отделителната система ще е минимално.
• Хипокалцемия
При венозно въвеждане на биофосфонати е възможно значително понижаване на кръвните нива на калция.
