По повод Световния ден на епилепсията – 11 февруари, от Сдружението на болните от епилепсия обръщат внимание на сериозните предизвикателства, пред които са изправени повече от 50 000 български граждани, които страдат от това заболяване.
Епилептиците обречени на изолация, заради липса на съвременно лечение
И това са неофициални данни, тъй като статистика не се води от здравното министерство. Един от основните проблеми е стигмата, която тегне над епилептиците.
Повечето от тях не са предпочитани кандидати за работа от работодателите, което ги превръща в сериозно финансово бреме за техните семейства. И затова повечето епилептици са обречени на изолация от обществото.
В детска възраст също трудностите не са малко, в много малко детски градини записват такива деца, тъй като няма достатъчно добре обучени педагози, които да могат да се справят с тях в случай, че получат епилептичен припадък.
Не се прилага и адекватно лечение – по аптеките трудно се намират лекарства за епилепсия, които са на сравнително достъпни цени.
Председателят на Сдружението на епилептиците, а също и професор в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” София, посочи още, че обикновено невролозите не дават направление на болните от епилепсия за оперативно лечение, което осигурява почти пълен контрол на заболяването, а и се заплаща от НЗОК.
Невролози отказват направления за операция и ЯМР, трябва да питат касата
Не се прилага и адекватна диагностика, повечето специалисти отказват да назначат ЯМР, тъй като за да го направят, трябва да отправят запитване до НЗОК, единици са тези, които се наемат да стартират процедурата.
И така десетки хиляди остават без адекватно лечение и без възможности за реализация на пазара на труда като личности.
Още повече, че епилептиците срещат и затруднения и в достъпа до образование, дори в детска възраст, а това възпрепятства и нормалната им социализация.
От Министерството на труда и социалната политика могат да насърчат работодателите да наемат страдащи от епилепсия, като стартират различни програми, чрез които първоначално се заплащат заплати и осигуровки в пълен размер, например, за период от 12 месеца.
Това може би ще спомогне повече фирми да не изпитват страх да наемат такива кандидати и да ги оставят на работа за постоянно. Не трябва да се допуска в 21-ви век подобна изолация на български граждани, които по нищо не се отличават от здравите хора, още повече, ако са лекувани, съгласно последните възможности на медицината.
