Всяка година парламентът гласува все по-големи бюджети за здравеопазване и за здравната каса в частност, без това обаче да доведе до съществено подобряване на качеството на здравната услуга, както и за намаляване на доплащанията от страна на пациентите, които стигат до 100% при средно за ЕС – 15-20%.
Къде може да е решението на този проблем на българското здравеопазване
Едно от предложенията на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване е болниците да не са задължително търговски дружества, а организации, които не разпределят печалба - сдружения и фондации, НПО-та.
Причина за това е, че такава организация на здравеопазването няма никъде по света, дори и в комерсиална система на здравно осигуряване, каквато е в САЩ. Здравната ни система понастоящем се състои само от определен брой търговски дружества – лечебни заведения.
Ами ако от 360 български болници, поне държавните и общинските се превърнат във фондации или асоциации, тоест сдружения, които по закон не трябва да генерират печалба.
Това не би ли довело до подобряване на здравните услуги. Може би и самата система трябва да се промени, тъй като според сегашната финансирането е на база преминали пациенти, което води до опорочаването ѝ.
И затова има фрапантни случаи на медицински специалисти със заплата от по няколко десетки хиляди лева.
НЗОК плаща на брой извършени медицински дейности и по съответната клинична пътека при болнично лечение, а това може би стимулира медицинските специалисти да извършват допълнителни процедури.
Медицинските сестри с ниски заплати въпреки протести и КТД
Друго сериозно предизвикателство пред родната система на здравеопазване е ниското заплащане на медицинските сестри.
И то въпреки колективните трудови договори, съгласно които минималната заплата на медицинските сестри и на специалистите по здравни грижи трябваше да е 950 лева още миналата година.
Единствено директорите, които са в качеството на управители на търговски дружества, могат да вдигнат заплатите на медицинските сестри. Те се явяват техни работодатели.
Но въпреки напрежението и протестите така и не го правят, а предпочитат да изразходват допълнителните средства от клинични пътеки за заплащане на ток и консумативи.
Ефективна мярка би било в бюджета на НЗОК за следващата година или още по-добре в закона за бюджета да се определи минимална заплата за медицински сестри и специалисти по здравни грижи.
Друга възможност е с постановлението на Министерски съвет за определяне на размера на минималната работна заплата да се определи и такава за специалистите по здравни грижи.
