Черният лишей /Черна микоза, TINEA NIGRA, TINEA NIGRA TROPICA/ - инфекциозно заболяване, което се предизвиква от плесенните гъбички и характеризиращо се със засягане на гладките кожни повърхности.

Черната микоза е разпространена по териториите на страните от Централна и Южна Америка, и от Карибския басейн, както и в Африка и Азия. Единични случаи на заболяването са описани в държави като САЩ, Великобритания, Централна Европа и в Източна Русия.

От разпространението на заболяването е видно, че то основно се среща в развиващите се държави, намиращи се в топлите и достатъчно влажни климатични зони.

Сред рисковите групи от населението, които са с най-голяма вероятност от развитие на черна микоза са по-големите деца и юношите. Полът не влияе на предразположеността към заболяването.

Прогнозата при правилна диагностика и лечение е благоприятна, без лечение TINEA NIGRA се превръща в хроничен патологичен процес.

Какви са причините?

Причинител на черната микоза е Exophiala werneckii, отнасяща се към групата на плесенните гъбички. Заразяването се осъществява при попадането на инфекциозния организъм върху кожната повърхност.

Спорите на гъбичката се срещат в почвата, във вдишвания въздух, в обществени помещения и в жилища, които се обитават от много хора.

Начинът на предаване е контактно-битов чрез предмети, замърсени със спорите на гъбичката и непосредствено от болен човек. Заболяването е много контагитозно /заразно/.

За инфектирането с Exophiala werneckii е необходимо да са налични не по-малко от 3 фактора едновременно:

• Висока концентрация на гъбичката на повърхността на кожата;

• Продължителен контакт с предмети, замърсени със спори на гъбичката или със заразен човек;

• Понижаване на устойчивостта на организма:

- Чести респираторни инфекции с вирусен произход;

- Хронични заболявания на вътрешните органи;

- Хиповитаминоза;

- Нарушена функция на жлезите с вътрешна секреция като хипотиреоидизъм, захарен диабет;

- Постоянен или продължителен прием на антибиотици, хормонални препарати или цитостатици;

- Онкологични патологии;

- Състояния след трансплантация на вътрешни органи;

- Често излагане на рентгенови излъчвания;

- Инфекция с HIV вируса или СПИН;

• Пребиваване в територии, където е разпространен патогенната гъбичка, която предизвиква черната микоза;

• Лоши санитарно-битови условия, ниска обществена хигиена;

Какви са симптомите?

Инкубационният период продължава от 10 дни до 7 седмици, срещат се и данните за случаи, при които скритият период е бил продължителност около 20 години.

По кожата на дланите, страничните повърхности на ръцете, краката и по-рядко по гладките кожни повърхности на раменете, горната част на ръцете и торса се появяват петна с тъмен цвят – от тъмнокафяв до черен, кожните лезии първоначално са малки, до 3-5 мм в диаметър, с напредването на заболяването те растат и се сливат помежду си, достигайки 5 и повече сантиметра.

По периферията цветът на петната е по-ярък и наситен, отколкото в центъра. Появява се лющене, но то се вижда само при преглед на петната под лупа. Лезията на черната микоза не се съпровожда със сърбеж, парене и болка.

Лечение на черен лишей

Когато заболяването е в ранен стадий, засегнатите места по кожата се обработват с дезинфекциращи средства с цел отстраняване на мъртвите слоеве от клетки, себум и пот.

Използват се:

• Салицилов спирт 2%;
• Водороден пероксид;
• Анилинови бои – блестящо зелен, метилтиониниев хлорид /метиленово синьо/, метиленово виолетово;
• Тинктура на Кастелани;

След върху третираните участъци трябва да бъдат нанесени противогъбични препарати , предназначени за локално приложение.