Учените доказаха, че развитието на черен хумор е явен признак на старческо слабоумие.
Смехът при вида на кадри от катастрофи, появата у човека на склонност към черен хумор и гледането на вулгарни комедии – е явен признак на прокрадваща се деменция, установили учените, провели проучване сред хора с такава диагноза.
Черният хумор, неприличните шеги и ежедневното гледане на сериали като „Мистър Бийн“ могат да свидетелстват не за циничността на човека, а за ранни симптоми на старческо слабоумие.
На изучаването на деменцията, и в частност на болестта на Алцхаймер в различни научни центрове по света, днес се отделя огромно внимание.
Значителни успехи са постигнати в диагностиката на заболяването и изучаването на механизма на неговото възникване, появяват се нови препарати, които притежават свойството, ако не да обърнат, то поне да забавят развитието на болестта, характерна за хората в напреднала възраст.
Що се отнася до ранната диагностика на заболяването, то в тази област учените безуспешно се опитват да открият нови признаци, които са способни риска от възникване на заболяването или предразположеността към него дълго преди проявлението на сериозните синдроми.
Така станало известно, че определени изменения в ежедневното говорене могат да се разглеждат като признаци на настъпващото заболяване.
Въз основа на тези данни неотдавна учените показаха, че първи признаци на деменция са се появили у президента на САЩ Роналд Рейгън, още когато бил стопанин на Белия дом.
Учени от Университетския колеж в Лондон в търсене на нови предизвестяващи болестта на Алцхаймер симптоми решили да обърнат внимание как се променя с течение на времето друга забележима от всички черта от комуникативните способности на човека, а именно – неговото чувство за хумор.
Изследователи под ръководството на Камила Кларк в продължение на 2 години наблюдавали 48 пациенти от една от психиатричните клиники, при които била открита т.нар. фронтотемпорална деменция, която най-често настъпва преди навършване на 65 години.
Известно е, че отличителна особеност на това заболяване са поведенческите и емоционалните разстройства, а вече след това отслабва интелектът и паметта.
Например, пациентът в началото на заболяването може да стане пасивен, да избягва околните, общуването с тях да му стане тягостно.
Речта му да обеднее, често да се запъва при разговор, да не може да подбира думите.
Още един отличителен синдром на този вид деменция е понижаване на самокритиката, пациентът може да пренебрегва правилата за приличие, също така да проявява неадекватна игривост.
След клиничното обследване на пациентите учените провели запитване сред познатите и роднините, чийто предмет била еволюцията на чувството за хумор, основен критерий при избор на хора за анкетата било продължителното познанство с пациента, в продължение на не по-малко от 15 години.
Аналогично изследване било проведено по отношение на контролна група хора на същата възраст без диагностицирани психични нарушения.
Така роднините били запитани колко често в ежедневния живот човек се смеел над ситуациите, които на другите не им се стрували смешни, колко време ежедневно прекарвал в гледането на комедии и в четене на хумористични списания преди поставянето на диагнозата на заболяването и след това.
Комедиите били разделени на категории – вулгарни от рода на Мистър Бийн, сатирични и абсурдни.
Болшинството от анкетираните рисували приблизително еднаква картина на еволюцията на чувството за хумор на своите съпрузи или родители, на които по-късно била поставена диагнозата деменция.
Все по-често техните роднини се смеели над далеч несмешни събития – например – при показване по телевизията на репортажи за природни бедствия, катастрофи или когато ставали свидетели как съпругът им случайно се е ударил.
