„В дързостта и завистта няма нито добро, нито радост“ – това гласи стара руска пословица. Не случайно завистта се признава за недостойно разрушително чувство. Тя отнема енергията, която би могла да бъде разходвана за това човек да се движи напред и да се развива.
Толкова често ни се случва – вместо това ние да направим нещо и да променим живота си, ние концентрираме вниманието си върху това завиждаме на някой друг. Все пак за повечето от нас може би една по-сериозна промяна в живота ни е по-сериозна и по-опасна.
Но това изменение със сигурност си струва. Ако завистта бъде превърната в нещо подобно на „мирния атом“, то така това чувство може да стане стимул за нови постижения и да ни вдъхновява да продължава напред.
Какъв е произходът на това чувство?
След като живеем в общество, ние не може да не сравняваме себе си с хората около нас и да оценяваме своя успех спрямо този на останалите.
И ако по наша субективна оценка ние по нещо им отстъпваме, естествената реакция на психиката ни е да преживяваме собствената си неспособност, да изпитваме неудовлетвореност от самите себе си и от живота ни.
Кога се поражда завистта?
Когато човек има някаква потребност, а също така е възможно тя да не е една, която не може да удовлетвори.
Ние обикновено се оглеждаме наоколо и разбира се ние забелязваме, че останалите хора по-добре са устроили живота си и по-успешно удовлетворяват своите потребности от нас – „Работата при мен не върви, а моята най-близка приятелка е щастлива, а освен това нямам късмет в личния живот, а при нея е точно обратното – тя срещна мъжа на своите мечти“.
На кого ние завиждаме?
Психолозите, изследващи това „черно изкуство“, наблюдавали още до интересно наблюдение – обикновено, ние сериозно не завиждаме на отличното финансово състояние на някои богати български спортисти и бизнесмени като Кирил Домусчиев и Григор Димитров например, поради това че социалната дистанция между нас е необичайно голяма.
Но ние буквално се самоизяждаме, че на наша бивша съученичка, колежка или съседка всичко ѝ върви много по-добре, отколкото на нас.
Ние завиждаме именно на равните на нас – тези, които имат сходно с нас положение в обществото, с които сме имали или имаме минало или настояще или на такива, които се заемат с нещо подобно на нас и са по-успели от нас.
Завистта говори за нашите желания, а също и за това, че не е по силите ни да ги осъществи.
И все пак няма да е лошо по-внимателно да се вгледате в обекта на вашата завист. Малко вероятно е самите вие да бихте искали да живеете точно по същия начин – да вървите по същия жизнен път и да се препъвате в същите камъни.
Все пак големият успех не се постига просто така. Зад него винаги се крие много и невидима за нас работа. А зад „падналите от небето блага“ има изпитания, болки и сълзи. И само отстрани изглежда, че всичко при този човек, на който завиждате, всичко му се случва бързо и лесно.
Как да трансформираме разрушителното действие на завистта в съзидателно?
Искате ли да се избавите от завистта? Действайте по план.
За начало е необходимо да си признаете: „Да, аз съм жив човек, аз изпитвам различни чувства, включително и завист“.
Това чувство може да е разрушително, но то носи в себе си и позитивен разряд – приемайки своето несъвършенство, ние даваме на себе си правото да имаме различни емоции и право на грешки. А ако ние си позволяваме да грешим, няма да преживяваме случайните грешки като вселенска трагедия.
