Вероятно всеки един от нас е попадал в ситуация, когато бидейки на лекции в университета, на съвещание или му се е налагало да върши някаква сложна работа, изобщо не е успявал да задържи вниманието си поради силното му желание да поспи.
Според новото изследване, проведено от учени от университета Саарланд в Германия, краткият дневен сън може значително да повиши работоспособността на мозъка.
Авторите публикували получените резултати в списание Neurobiology of Learning and Memory. От тях се установява, че дневният сън с продължителност 45-60 минути може да подобри способностите за възприемане и запаметяване на информация с 5 пъти.
Това не е първото изследване, показващо положителното влияние на дневния сън върху характеристиките на паметта. През януари тази година беше съобщено за изследване на учените от Университета Шефилд във Великобритания, които установиха, че дневният сън подобрява значително паметта на бебетата.
Това последно проучване също показва, че хората в зряла възраст също могат да извлекат полза от дневния сън, той повишава производителността на паметта.
В своята научна работа учените под ръководството на Alex Mecklinger, провели експерименти с участието на 41 доброволци.
На участниците им били показани списъци с 90 отделни думи, които те следвало да запомнят, а след това им били дадени списъци от 120 несродни двойки думи, с помощта на които те трябвало да узнаят думата от първия списък.
„Двойката думи винаги не са сродни, например „мляко-такси“. Участниците били чували тези думи по-рано и това прави механичното запомняне по-обективно“ – обяснява Mecklinger.
След провеждането на познавателната задача, незабавно бил провеждан тест за контрол на паметта. Впоследствие била направена почивка от 90 минути, по време на която половината участниците имали възможност да поспят, а другата част трябвало да гледат ДВД.
Мозъчната активност на участниците била измерена с помощта на електроенцефалограма /ЕЕГ/, докато те спели учените съсредоточили вниманието си върху т.нар. „сънни вретена“ – повишена активност в зоната на хипокампа, която играе ключова роля в консолидацията на паметта.
„Ние подозираме, че някои видове памет преимуществено се обединяват с помощта на този вид мозъчна дейност“ – посочва Mecklinger.
След прекъсването на всички участници било предложено да повторят теста за контрол на паметта.
Изследователите, установили, че в сравнение с участниците, които гледали ДВД, тези, които били спали около час през деня, изпълнявали задачите с почти 5 пъти по-добре.
Според авторите на изследването техните резултати показват, че краткият сън може да значително да повиши асоциативната памет – способността да се запомнят връзките между явления и предмети, например името на човека, с който сме се запознали.
Освен това учените установили по-доброто възприемане и запаметяване на информация били свързани с количеството на „сънни вретена“, което поддържа предположението за тяхната важна роля в специфичните форми на паметта, в дадения случай – в асоциативната памет.
Коментирайки получените резултати Mecklinger посочва:
„Краткият сън в офиса или в училище е достатъчен за значително подобряване на качеството на обучението. И затова предлагам сериозно да се замислим за положителните ефекти от съня.“
Като допълнение следва да се отбележи, че дневният сън е начин за предпазване от инфаркт, тъй като по този начин рискът от настъпване на смърт от това състояние се понижава с над 40%.
