На първо място е важно да знаете, че делириумът е по-скоро синдром, отколкото заболяване, чиято честота е по-голяма при възрастните хора и на тези, на които животът в миналото е бил силно компрометиран чрез различни физически и психически травми.
Той е резултат от различни инфекции, метаболитни нарушения, лекарствени интоксикации, неврологични и психични състояния. Този синдром не бива да се подценява, защото в някои по-сериозни случаи той може да бъде животозастрашаващ или да повиши риска от трайни когнитивни усложнения.
Ако желаете да научите повече за това, що е делириумът, какви са симптомите и как може да бъде спасен човешки живот, тази статия ще Ви помогне за всичко това. Освен за общото определение, Вие можете да научите повече и за един определен подвид, а именно за алкохолния делириум.
Основни характеристики на делириума
Това е състояние, което се изразява в нарушен мисловен процес, намален фокус на внимание и конфлуираща обърканост. Той често бива объркван с деменцията, депресията, психотичното разстройство или с реакциите на вече застаряващия човешки мозък.
Неговата диагноза обикновено е клинична и се определя от медицинския персонал, и от фамилната анамнеза. Лабораторни тестове не съществуват, но правилното диагностициране играе ключова роля за бързата реакция и спасението.
Той настъпва внезапно и неговите симптоми са постоянни. Ако не се лекува навреме, той може да доведе до дългосрочен когнитивен проблем и дори до фатален край.
Неговите причини за поява са няколко от различен характер. Ето какви са те:
- Медицински или метаболитни фактори- инфекции на кожата, на уринарните пътища, дехидратация, остра бъбречна или чернодробна недостатъчност, хипоксия и електролитен дисбаланс;
- Медикаментозни интоксикации- едновременен прием на множество лекарства синдром на отнемане (рязко спиране на алкохол или наркотични субстанции);
- Неврологични и психиатрични усложнения- деменция, инсулт, мозъчни увреждания, депресия, тревожност;
- Външни влияния от околната среда- болки, стрес, липса на сън, обездвижване, смяна на обстановката, хоспитализация.
Симптоми на делириума
Това, което се наблюдава първоначално при настъпва не делириум са халюцинации, нарушено внимание, дезориентация и хиперактивност. Това се явява под общия знаменател на неврологичния дисбаланс, а това се дължи именно на дефицита на ацетилхолин.
Наред с психичните отклонения, настъпват и остри, болезнени възпаления на нервната тъкан, както и повишена пропускливост на кръвно-мозъчната бариера. Делириумът може да се прояви под няколко форми: чрез хиперактивност, хипоактивност или в смесена форма.
Хиперактивността прави човека превъзбуден, неспокоен и дори агресивен. Хипоактивността го прави ленив, апатичен и с намалена реакция към околната среда, а смесеният делириум е комбинация между двете.
Същност на алкохолния делириум
Алкохолният делириум е сериозно и животозастрашаващо състояние, което е свързано с алкохолната зависимост. Той се характеризира като алкохолна абстиненция, чието решение е незабавната медицинска помощ.
Той е следствие от рязкото намаляване на алкохолните субстанции при хора със зависимост. В тази ситуация настъпва внезапен дисбаланс в мозъчната химия, който е причинен от прекъсването на потискането на централната нервна система.
Физическите симптоми често включват треперене на ръцете и тялото, силно изпотяване, ускорен пулс, гърчове, висока температура, дезориентация, халюцинации, параноя, агресия или възбуденост. Алкохолът действа като депресант на централната нервна система, а когато неговият ефект спре, се наблюдава свръхактивност и освобождаване на кортизол.
Лечение и превенция на делириум
На първо място е важно да се разбере причината, поради която се проявява делириумът. След идентифициране се взимат мерки дали той ще бъде лекуван с медикаменти или чрез осигуряване на среда, която е благоприятна за пациентите.
Когато става въпрос за немедикаментозно заболяване, на човека, страдащ от делириум му се дава просторна и светла стая, с календар и часовник, за да добият представа за времето. За да се ориентира в обстановката, медицинският персонал и семейството трябва да говорят с него, за да може да бъде предразположен по най-добрия начин.
Ако лечението изисква лекарства, то те трябва да бъдат антипсихотици или бензодиазепини в случаи на алкохолна абстиненция. За подобряване на съня може да се препоръча и употребата на мелатонин.
