В края на 19-ти век тази болест е била наричана просто червена вълчанка или лупус, защото червеният обрив, появяващ се по лицето на болния, напомнял на ухапвания от вълци.
Вълчанката засяга не само кожата, но и вътрешните органи и към нейното название била добавена думата системна, тоест влияеща на целия организъм.
Днес системната червена вълчанка /СЧВ/ се смята за тежко заболяване, което за съжаление е невъзможно да се излекува веднъж и завинаги.
Но с съвременните терапевтични методи може да се постигне ремисия, по време на която човек се чувства практически здрав.
Удря по множество мишени
Вариантите за протичането на системната вълчанка са множество.
При някои хора дебютира остро – възниква силна болка в ставите, рязко се покачва телесната им температура, увеличават се лимфните им възли, по носа и бузите се появява червен обрив с формата на пеперуда /между впрочем обривът може да бъде и по други части на тялото, просто пеперудата се асоциира с лупуса/.
При други развитието на заболяването е постепенно – по начало такива пациенти се оплакват от слабост и обща отпадналост, леко покачване на телесната температура – и само след няколко месеца се появяват и други симптоми.
Системната червена вълчанка е автоимунно заболяване, дължащо се на това, че имунните клетки възприемат тъканите на собствения организъм като чужди и ги атакуват.
Лупусът не е единственото заболяване с такъв произход, но е едно от най-коварните. Така например, другата широко разпространена такава патология е ревматоидния артрит, засяга ставите, автоимунния тиреоидит удря по щитовидната жлеза.
Вълчанката е възможно да стане причина за увреждането на много органи – стави, бъбреци, сърце, нервна система, белите дробове.
Заболяването е с женско лице
Нежният пол боледува от червена вълчанка от 9 до 11 пъти по-често от мъжете.
И дебютът на заболяването обикновено е в младостта или в юношеството, най-често в преходна възраст, когато в женския организъм хормоналните колебания са резки.
Безусловно толкова тежко заболяване в младостта се възприема като удар.
Под въпрос веднага се поставя и намирането на брачен партньор, сключването на брак, раждането на дете и възможността за получаване на образование, а често и самият живот.
Самият човек няма вина тук
„Защо на мен?“ – този въпрос си задава всяка млада жена, сблъскала се с вълчанката. Отговорът може да бъде само един – вие нямате вина за това.
Природата на системния лупус не е напълно проучена и идентифицирането на конкретен фактор, водещ до заболяването, обикновено не се постига. Известно е, че има генетична предразположеност.
Но често се получава така, че майката боледува, а дъщерята – не, или лупусът се проявява само у едната от сестрите.
Това е така, защото гените, отговорни за развитие на заболяването са много и дали предразположеността ще се реализира зависи от много фактори, като отчитането на всеки от тях е невъзможно.
Освен хормоналните колебания, това са и стресовите събития, и вирусните инфекции – сред които и баналните ОРВИ-та, и приемът на някои препарати.
Голяма роля играе прекомерното излагане на слънчева светлина. Става дума не само за злоупотребата със загара, но и пребиваването в слънчевите региони.
И между впрочем заболяването не е съвсем характерно за България, а по-скоро за държавите в басейна на Средиземноморския регион, където слънчевото греене е доста по-интензивно и с по-голяма продължителност.
