Мухоморките сред повечето хора предизвикват тревога или може би известно притеснение. За разлика от ядливите гъби, които сякаш се опитват да се скрият под клони и листа, мухоморките ярко демонстрират своето присъствие. Забележими са отдалече, разсейват от съсредоточеното търсене на ядливи гъби и вечно попадат под краката.

Не е изненадващо, че човечеството отдавна опитва да ги използва. В не толкова далечно минало предците са използвали тези красиви ярки гъби по време на определени ритуали.

Днес подобни ритуали са вече забравени, а мухоморките все още продължават да ни се показват в пълния си блясък.

Отделни ентусиасти, които не желаят да се примирят с това, че доброто изчезва, ги събират, обработват ги и ги ядат.

Учените се занимават с изследването на активните вещества на тези отровни гъби. Не са малко и хората, които вярват, че настойката от тези гъби спасява от импотентност и други заболявания.

Какви са лекарствените свойства на мухоморките

Мухоморките и техните психоактивни съединения

Мухоморките – това са гъби от едноименното семейство от рода Амантия, с характерна ярка разпознаваема украска.

Съществуват около 1000 вида мухоморки, около 100 са от рода Амантия са признати за отровни за човека, а почти 50 са годни за консумация, тоест ядливи.

Благодарение на това, че мухоморките съдържат вещества, притежаващи халюциногенни свойства, гъбите често се използват и с религиозни цели.

Според научна публикация от 2017 г. основни невротоксини са:

  • Иботенова киселина, която притежава инсектицидно действие, убива мухи, от където гъбите получават своето наименование. Също се използват с експерименти с животни за имитация на болестта на Алцхаймер, тъй като води до такива увреждания на мозъка.
  • Мусцимол, който се образува от иботеновата киселина при сушене, съхранение, а също и в процеса на смилане на изядената мухоморка.
  • Мускарин – алкалоид, токсичен за човек. Не притежава психоактивни свойства.
  • Мусказон – това и изомер на мусцимола.

Основни психоактивни вещества са мусцимол и иботенова киселина, а също и в много по-малка степен – мусказон. В незначителна степен в мухоморките се съдържа цяла съвкупност от вещества, които могат да действат на нервната система на човек.

Отравяне с мухоморки и първа помощ

Както показват наблюденията, психоактивните ефекти при възрастен човек се развиват, след като изяде 6 мг мусцимол или 30-60 мг ибутенова киселина.

В една средна по големина червена мухоморка с тегло 50-70 мг може да се съдържа до 70 мг иботенова киселина.

Приблизително след 20-30 минути се развива гадене и повръщане, повишено изпотяване, слюноотделяне, нарушение на координацията в пространството и усещане за безтегловност.

Антидот или специфично лекарство срещу отравяне с червена мухоморка няма. Веднага след появата на първите симптоми има смисъл да се направи промиване на стомаха. В първите няколко часа може да се дава активен въглен.

Повикването на бърза помощ или откарването на отровилия се е задължителна.

Мухоморката като потенциално лекарство

Учените обмислят варианти да се използват активните съставки на мухоморката като фармацевтичен препарат в ранните стадии на Алцхаймер.

Мусцимолът, който се съдържа в отровната гъба при въвеждане в хипокампа на мишки при проведени експерименти значително повишава тяхната способност да се обучават и подобрява тяхната памет.

В изследвания от края на миналия век мусцимолът намалявал някои проявления на болестта на Хънингтън. И по-точно приемът на мусцимол не подобрил когнитивните способности или способността им към придвижване, но хореята – това са неподлежащите на контрол движения, станала по-слабо изразена.

По данни от 2016 г. се установява, че мусцимолът потиска процесите на канцерогенеза при терапия на плоскоклетъчен рак на устната кухина. Това е свързано с факта, че мусцимолът е антагонист на рецепторите на гама-аминомаслената киселина. Сходни резултати са получени при изследване на рак на стомаха при опитни животни.

Мухоморките в народната медицина

Настойките от червена мухоморка се препоръчват при широк спектър от заболявания – от болките в ставите и женски болести, без конкретика, ангина и импотетност.

И макар и потенциалът за лечение на онкологични заболявания да не е проучен, народните лечители препоръчват да се лекуват такива заболявания като гъбената настойка се прилага както вътрешно, така и външно.

Лекари и учени напомнят, че психоактивните вещества от мухоморките са токсични за човек, за неговата нервна система. Самолечението с настойки  и прочие продукти на алтернативната медицина е опасно за здравето.

Активните вещества на мухоморките, според последните изследвания, притежават голям потенциал като възможни лекарствени препарати, и е възможно в бъдеще средствата на тяхна основа да се използват като невро- хепато- и кардиопротектори, а също и при възпаление и оксидативен стрес.