Международният ден на недоносените деца ежегодни се отбелязва на 17 ноември по цял свят.
При норма бременността продължава 38-40 седмици, но ежегодно у нас около 6000 деца се раждат преждевременно – преди завършването на 37 седмица.
Причините са множество от банални стресови ситуации до сериозни проблеми със здравето на майката и на бъдещото дете.
Какви са последствията от преждевременните раждания за родителите
По-добре раждане в седмия месец, отколкото в осмия
Не, колкото по-рано се роди детето, толкова по-високи са рисковете от усложнения и смъртност.
Роденото в 35-36 седмица дете се намира в отделение с родените на термина деца. А бебетата, родени в 33 седмица, най-често попадат в интензивното или в неонатологията.
Защо възниква тази заблуда? Има две версии.
Първата – преждевременното раждане в 7-мия месец най-често е свързано с гинекологични проблеми при майката.
В по-късните срокове на бременността причини може да са отклонения в развитието на плода, и след раждането детето по-трудно оздравява.
Понякога в случай на влошаване на вътреутробното състояние на детето, най-често хипоксия на плода – недостиг на кислород, акушер-гинеколозите препоръчват по-ранно родоразшерение.
Когато с всяка изминала седмица проблемът нараства, разбира се, по-добре е раждането да се извърши не в 7-мия, а в 8-мия месец. Но като цяло колкото по-зряло е детето, толкова по-добре.
Версия втора е свързана със сурфактант – вещество, което се образува от клетките на белите дробове и им помага при първото вдишване.
При децата в седмия месец на бременността това вещество е вече налично, но то е временно.
В 8-мия месец на бременността тези клетки се сменят – образува се истински и постоянен сурфактант, но все още не е достатъчно.
Затова в миналото, когато раждането е било в 7-мия месец на бременността детето е оцелявало, а в 8-мия НЕ, тъй като не е могло да диша пълноценно.
Преди 30 години е изобретен изкуствен сурфактант, който се използва при лечение на недоносени деца за поемането на първата глътка въздух.
Затова твърдението, че по-добре раждане в 7-мия месец, отколкото в 8-мия днес е неправилно.
Недоносените деца боледуват по-често
Тази заблуда се обяснява с това, че при недоносените деца не е напълно сформирана имунната система.
Параметрите на функционирането на имунитета на недоносено дете на практика не се различават от тези на доносените. Закономерностите на развитие при тях са идентични.
Дори в реанимация при недоносените не възникват тежки заболявания при липса на вътреутробна инфекция или специфични увреждащи фактори.
Днес в много отделения лекарите престанаха да се страхуват да оставят такива деца без антибиотици, и се развиват прекрасно, особено ако се кърмят.
Изследванията показват, че нивата на интерферона и неговите възможности за разрушаване на вируси при недоносени са същите, както и родените на термина.
Преждевременно родените развиват детска церебрална парализа
Недоносването е наистина рисков фактор за развитие на неврологични нарушения – както и на сериозно забавяне на развитието, така и на по-малко сериозни нарушения.
Детска церебрална парализа сред деца, родени с тегло по-малко от 1500 грама, се открива при 5-10%.
За щастие, технологиите за грижа за недоносени, с всяка изминала година се подобряват.
Наистина недоносените деца са в риск от формиране на детска церебрална парализа.
Но не може да се каже предварително дали детето ще се разболее, дори и на фона на изразени морфологични изменения, видими при ЯМР.
Родителите недоносените не са нужни, докато са в болница
Тази заблуда възниква в лечебните заведения със затворена реанимация, където родителите се пускат в строго определени часове, понякога само за 30-40 минути.
Освен емоционална подкрепа, и при липса на противопоказания, родителите могат да помагат в грижите за мъника, като се използва методът „Кенгуру”.
Същността на метода е недоносеното дете ежедневно да се полага на открита повърхност на гърдите на майката или на таткото. За безопасност мъникът се фиксира с превръзка.
Методът позволява да се понижи честотата на апнея при деца, благоприятно влияе на кърменето, помага за укрепване на връзката на майката и на детето и увереност на родителите в собствените сили.
