Тялото е роден дом за множество микроорганизъм, повечето от които обитават стомашно-чревния тракт. Вече е доказано, че активността на собствените ни бактерии, съставляващи микробиома на червата, определят не само ефективността на храносмилането.
До голяма степен тяхната дейност се влияе от имунната система и дори от главния мозък. А това означава, че обитателите на стомашно-чревния ни тракт са с доста голямо влияние. И не е изненадващо, че това влияние се отнася и за всичко, което попадне в червата отвън.
Как чревните бактерии въздействат на лекарствата и обратното
За това, че антибиотиците не са полезни за микрофлората на стомашно-чревния тракт, го знаят всички – това се потвърждава от популярността на различни пробиотици, които се комбинират с антибиотиците.
Данните за биоактивността на лекарствата, посочени в инструкциите, предполагат чистото действие на препарата, при което няма други въздействия.
През последните години все по-често се говори, че в действителност ситуацията с усвояемостта на лекарствата, тяхната ефективност, скорост на отделяне и вероятни странични ефекти малко се отличава от текста в инструкциите.
В стомашно-чревния тракт лекарствата попадат в нежните обятия на бактериите – не патогенните, а най-обикновените микроби, които при норма се занимават с храносмилането.
Учените успяха да узнаят за взаимно влияние на бактериите на стомашно-чревния тракт и лекарствата, които приема човек, и може ли някак да се отчете това при назначаване на терапията?
Как лекарствата действат на бактериите
С антибиотиците всичко е ясно – антибактериалните препарати стигнали до червата, не се разрушават, някои от попадналите по пътя им бактерии са полезни, а други са вредни.
Под действието на антибиотиците попадат бифидо- и лактобактериите и условно-патогенната ешерихия коли и др.
Средностатистическият човек разполага с достатъчно ресурси, за да не пострада микрофлората на стомашно-чревния тракт при 3-7 дневен курс антибактериална терапия. Обикновено не е необходимо да приема, каквито и да е допълнителни защитни средства.
При продължителен прием на антибиотици често се развива дисбактериоза, която изисква изписване на пробиотици.
Оказва се, че не само антибактериалните средства влияят на микрофлората на стомашно-чревния тракт. Доказано е, че цяла съвкупност от други лекарства променя състава на чревната микрофлора:
- Лекарства за лечение на диабет – метморфин;
- Инхибитори на протонна помпа – лекарства за лечение на киселиннозависими заболявания – омепразол;
- Нестероидни противовъзпалителни средства;
- Атипични антипсихоптици и др.
През пролетта на 2019 г. учени от Европейската молекулярно-биологична в Хайлдерберг, Германия публикуваха резултати от изследвания на 835 лекарства-неантибиотици, продаващи се в аптеките
Как бактериите действат на лекарствата
Учените пресметнаха колко различни гени имат обитаващите червата на човека бактерии. Оказва, че това е 150 пъти по-голямо количество, отколкото на собствените ни гени.
И притежателите на този огромен колективен геном живеят вътре в стомашно-чревния ни тракт, произвеждат и отделят много вещества, сред които и ензими, които могат да активират лекарствени препарати и да увеличават тяхната ефективност, както и да ги деактивират и да ги превръщат в безполезен субстрат.
Могат да бъдат приведени следните примери:
- Бактерията Eggerthella lenta инактивира сърдечният препарат дигоксин. Това се потвърждава и от факта, че при използване на комбинации дигоксин с антибиотици неговата концентрация в кръвната плазма значително нараства.
- Бактерията Enterococcus faecalis, а също и споменатата по-горе Eggerthella lenta активно потребява леводоп – препарат за лечение на болестта на Паркинсон. Ентерококът превръща това лекарство в допамин.
Как правилно да се приемат лекарства за запазване на чревната микрофлора
Взаимодействието на лекарства и бактерии в стомашно-чревния ни тракт обяснява много неща. Например, разбираемо е защо лекарствата могат да действат на различни хора по различен начин.
Разбира се, не всички хора са еднакви. Различаваме се по пол, възраст, по хранене и активност, всеки разполага и със собствени генетични уязвимости.
Бактериите, обитаващи червата на всеки конкретен човек и непосредствено контактуващи с пероралните лекарства – това е доста съществен фактор.
Дори един и същ препарат може бързо да има ефект за един човек и да е необходим по-продължителен курс на лечение.
Бъдещето – е в индивидуалните предписания. Анализ на микрофлората на пациента е възможно някога да стане редовна процедура.
