Тялото е роден дом за множество микроорганизъм, повечето от които обитават стомашно-чревния тракт. Вече е доказано, че активността на собствените ни бактерии, съставляващи микробиома на червата, определят не само ефективността на храносмилането.

До голяма степен тяхната дейност се влияе от имунната система и дори от главния мозък. А това означава, че обитателите на стомашно-чревния ни тракт са с доста голямо влияние. И не е изненадващо, че това влияние се отнася и за всичко, което попадне в червата отвън.

Как чревните бактерии въздействат на лекарствата и обратното

За това, че антибиотиците не са полезни за микрофлората на стомашно-чревния тракт, го знаят всички – това се потвърждава от популярността на различни пробиотици, които се комбинират с антибиотиците.

Данните за биоактивността на лекарствата, посочени в инструкциите, предполагат чистото действие на препарата, при което няма други въздействия.

През последните години все по-често се говори, че в действителност ситуацията с усвояемостта на лекарствата, тяхната ефективност, скорост на отделяне и вероятни странични ефекти малко се отличава от текста в инструкциите.

В стомашно-чревния тракт лекарствата попадат в нежните обятия на бактериите – не патогенните, а най-обикновените микроби, които при норма се занимават с храносмилането.

Учените успяха да узнаят за взаимно влияние на бактериите на стомашно-чревния тракт и лекарствата, които приема човек, и може ли някак да се отчете това при назначаване на терапията?

Как лекарствата действат на бактериите

С антибиотиците всичко е ясно – антибактериалните препарати стигнали до червата, не се разрушават, някои от попадналите по пътя им бактерии са полезни, а други са вредни.

Под действието на антибиотиците попадат бифидо- и лактобактериите и условно-патогенната ешерихия коли и др.

Средностатистическият човек разполага с достатъчно ресурси, за да не пострада микрофлората на стомашно-чревния тракт при 3-7 дневен курс антибактериална терапия. Обикновено не е необходимо да приема, каквито и да е допълнителни защитни средства.

При продължителен прием на антибиотици често се развива дисбактериоза, която изисква изписване на пробиотици.

Оказва се, че не само антибактериалните средства влияят на микрофлората на стомашно-чревния тракт. Доказано е, че цяла съвкупност от други лекарства променя състава на чревната микрофлора:

  • Лекарства за лечение на диабет – метморфин;
  • Инхибитори на протонна помпа – лекарства за лечение на киселиннозависими заболявания – омепразол;
  • Нестероидни противовъзпалителни средства;
  • Атипични антипсихоптици и др.

През пролетта на 2019 г. учени от Европейската молекулярно-биологична в Хайлдерберг, Германия публикуваха резултати от изследвания на 835 лекарства-неантибиотици, продаващи се в аптеките

Как бактериите действат на лекарствата

Учените пресметнаха колко различни гени имат обитаващите червата на човека бактерии. Оказва, че това е 150 пъти по-голямо количество, отколкото на собствените ни гени.

И притежателите на този огромен колективен геном живеят вътре в стомашно-чревния ни тракт, произвеждат и отделят много вещества, сред които и ензими, които могат да активират лекарствени препарати и да увеличават тяхната ефективност, както и да ги деактивират и да ги превръщат в безполезен субстрат.

Могат да бъдат приведени следните примери:

  • Бактерията Eggerthella lenta инактивира сърдечният препарат дигоксин. Това се потвърждава и от факта, че при използване на комбинации дигоксин с антибиотици неговата концентрация в кръвната плазма значително нараства.
  • Бактерията Enterococcus faecalis, а също и споменатата по-горе Eggerthella lenta активно потребява леводоп – препарат за лечение на болестта на Паркинсон. Ентерококът превръща това лекарство в допамин.

Как правилно да се приемат лекарства за запазване на чревната микрофлора

Взаимодействието на лекарства и бактерии в стомашно-чревния ни тракт обяснява много неща. Например, разбираемо е защо лекарствата могат да действат на различни хора по различен начин.

Разбира се, не всички хора са еднакви. Различаваме се по пол, възраст, по хранене и активност, всеки разполага и със собствени генетични уязвимости.

Бактериите, обитаващи червата на всеки конкретен човек и непосредствено контактуващи с пероралните лекарства – това е доста съществен фактор.

Дори един и същ препарат може бързо да има ефект за един човек и да е необходим по-продължителен курс на лечение.

Бъдещето – е в индивидуалните предписания. Анализ на микрофлората на пациента е възможно някога да стане редовна процедура.