Все още никой не е успял да доживее до максималната възможна продължителност на човешкия живот.
Пределната продължителност на човешкия живот може да е 120-150 г., заключава група специалисти по изследване на стареенето, които построяват модел на измененията, свързани с възрастта въз основа на различни показатели за здравето на човека.
Изследователите пресмятат, че с възрастта на организма му става все по-трудно да се върне към стабилно състояние след колебанията, предизвикани от стрес. След 120-150 г. според техните изчисления стабилизацията става и съвсем невъзможна, ако не се появят нови лекарства срещу стареенето.
Стресът - ключов за постигането на почти вечен живот
Рекордьор по продължителността на живота сред хората официално е французойката Жана Калман, която според документите, е починала на 122 г.
И много специалисти по изследване на стареенето обръщат внимание, че този рекорд вече почти 25 г. остава непреодолян. А би трябвало вече да е преминат, тъй като продължителността на живота почти по цял свят продължава да нараства.
Защо никой не е успял да надмине рекорда на Жана Калман, е възможно по различни начини. Някои вече са измислили теория на конспирацията, според които документите, въз основа на които е определена възрастта на французойката са фалшификат, и никакъв рекорд не е имало.
Други изследователи подозират, че съществува абсолютен максимум за човешкия живот, таванът, до който е успяла да се приближи Калман и никой друг не е успял да достигне.
Те отбелязват, че максималната продължителност на човешкия живот расте много по-бавно, отколкото средната, и сякаш сме достигнали до плато.
Защо вече 25 г. рекордът по дълголетие не е подобрен
Поддръжниците на третата гледна точка не споделят този песимизъм и приписват липсата на рекорди на превратността на статистиката – свръхдълголетниците са твърде малко, и случайно отклонилите се от общата закономерност се срещат твърде рядко, за да се формира стройна крива.
Група учени от Сингапур, Русия и САЩ опитват да подходят към проблема от друга страна. Вместо да се опитват да определят максималната продължителност на живота на съвременните хора, изследователите опитват да оценят скоростта на тяхното стареене и да пресметнат, към кой момент срокът на годност на човека във всеки случай трябва да изтече.
За биологичен маркер на стареенето те избират концентрация на формените елементи на кръвта – прост признак, който се измерва всеки път, когато човек дава кръв за изследване.
Събирайки данни за над 470 000 души от британската база с биоданни и над 72 000 участници в американско дългосрочно проучване, авторите прилагат към тях основен компонент
За изходни данни те получават 3 компонента – съотношения на концентрацията на формените елементи и ги обединяват в индикатор за състоянието на човека – dynamic organism state indicator – DOSI.
За да се провери, че новият биомаркер – DOSI действително отразява скоростта на стареенето, изследователите проверяват как се изменя с възрастта. Оказва се, че значението на DOSI нараства от раждането и преди 20-годишна възраст преминава в състояние на плато, а след 50 години започва отново да расте.
Отклоненията от средното DOSI сред населението се среща по-често, отколкото при хората с поставена диагноза заболявания. При пушачите DOSI се оказва средно по-високо от тези, които никога не са пушили или са спрели цигарите.
Всичко това, до което са стигнали авторите на научния труд като заключение показва, че изведеният от тях параметър играе ролята на маркер на стареенето.
От изследванията на авторите се правят 2 важни заключения. Първият се състои в това, че съвременните лекарства, които сега се използват за борба със заболяванията, обусловени от напредването на възрастта, ще действат по различен начин в зависимост от възрастта.
При относително млади хора те няма да оказват значително влияние, тъй като колебанията в тяхното състояние ще затихнат бързо, и само за известно време отлагат по-сериозните проблеми със здравето.
Какви лекарства могат да увеличат максималната продължителност на живота
При напреднала възраст тези лекарства ще трябва да действат по-добре и съществено ще удължат техния живот.
Второто заключение на изследователите се състои в това, че таванът на максималната продължителност на живота тези лекарства няма да позволят, тъй като действат само на амплитудата на колебанията.
За да се заговори за радикално продължаване на човешкия живот, са необходими други препарати, които ще действат на корена на стареенето, тоест намаляване на бариерата между състоянието, което може да се стабилизира и това, което не може.
