Има и такива хора, макар и да не са много, които са способни да си спомнят едва ли не всеки ден от живота си в най-малки подробности.
В резултат на многогодишни изследвания невролозите най-накрая разбраха как са успяват.
За болшинството от нас паметта е нещо като албум, пълен без каквато и да е систематизация с размити и избелели снимки на нашия живот.
И колкото да би ни се искало да задържим миналото в паметта, дори и най-ярките негови моменти с времето се отмиват.
А ако питате Нима Вейзех какво е правил във всеки от дните през последните 15 години, и той с протоколна точност ще ви съобщи ще ви съобщи какво е било времето, с какво е бил облечен и от коя страна на вагона е стоял във влака, кога е отишъл на работа.
Паметта му напомня колекция от касетки във формата VHS, в която по кадри е записан всеки ден от неговия живот от събуждането му сутрин до лягането му вечер, обяснява той.
Памет-календар
Вейзех дори може да назове точната дата, когато са започнали да се записват тези касети – 15 декември 2000-та година, когато той срещнал първото свое гадже на купон по случай 16-тия рожден ден на негов добър приятел.
И преди това той имал добра памет, но може би душевният трепет, предизвикан от първата юношеска любов, избутал някакъв лост в неговата памет и от тогава започнал подробно да „записва“ целият си живот. След това той може да разкаже за всеки свой ден.
Има ли смисъл да се посочва какъв невероятен интерес представляват такива хора, като Вейзех, учените-невролози, които се надяват да разберат как мозъкът записва протичането на нашия живот.
Прибързаните обяснения, че това може да е свързано с аутизъм, се оказали безпочвени.
Но в последно време се появиха няколко публикации, отварящи малък прозорец, през който може да се загледаме вътре в съзнанието на тези необикновени хора.
Тези научни трудове дори дават определени основания да се предполага, че всички сме способни отново да преживеем своето минало с поразителна точност.
Феноменът на изключителната автобиографична памет /Highly superior autobiographical memory – HSAM/ за първи път бил подробно описан през 2006-та година по примера на младата жена на име Джил Прайс, която си водела дневник, опитвайки се да се избави от натрапчивите спомени, и била възнаградена – тези записи позволили на учените да проверяват тези твърдения.
Комуникирайки си по електронната поща с невробиологът, изследовател на свойствата на паметта Джим Макго от Калифорнийския университет, тя някак си заявила, че може да си спомни всеки ден от своя живот от 12-годишна възраст.
Тя го попитала може ли по някакъв начин да обясни този случай?
Макго бил заинтригуван и поканил Прайс в своята лаборатория, където започнал проучванията си.
Той назовавал някаква дата и я помолил да разкаже за събитията от този ден. Вярна на своята дума, тя почти никога не се грешала.
По благоприятно стечение на обстоятелствата през цялото това време Прайс си водела дневник, което давало на изследователите възможност да сверяват нейните спомени с направените записи.
И тя се оказвала права в повечето случаи. След няколко години на такива несистемни изследвания учените решили да подложат на спонтанна проверка – Назовете датите на всички посещения в лабораторията. В същия миг тя изброила всички нейни срещи.
