В такива семейства децата най-често израстват, като заемат позицията на жертва. С хората, свикнали да бъдат жертви, в зряла възраст се налага да се сблъскваме доста често.
От една страна, жертва е, това да имаш занижена самооценка, да бъдеш неуверен в себе си, постоянно да си в положение, в което да се молиш на някого за нещо, да страдаш от нечии действия – близки, колеги, началство.
От друга страна, позицията на жертва не е толкова безобидна. Жертвите най-често използват манипулации за постигане на своите цели, обичат да демонстрират своята слабост и да провокират съжаление.
Какви грешки във възпитанието да избягват родителите, за да не порасне детето като жертва?
Как детето да не става постоянно жертва, когато порасне
1.Родителят изисква безпрекословно подчинение
Децата на авторитарни родители също израстват, като възприемат себе си за жертви. За тях е характерно да изискват пълно послушание и изпълнение на тяхната воля.
Така детето свиква мнението на родителите да е единствено вярно и правилно, а неговото изобщо не е важно.
Детето свиква към ситуации, при които никой не се съобразява с неговото мнение, и то става зависимо от чуждото.
Получава се, че то само за себе си не представлява ценност и започва да се държи с околните изначално от позицията на жертва.
2.Нарушават се личните граници на детето
Ако детето няма свое място у дома, ако неговите граници постоянно се нарушават, тъй като родителите не осъзнават, че то вече е достатъчно голямо, за да има нещо свое, безцеремонно нахлуват в неговата стая, четат дневника му, проверяват му телефона и неговите вещи, то расте, без да разбира как да отстоява личното си пространство.
Свиква неговото пространство постоянно да се нарушава от родителите, а в зряла възраст „нарушители” могат да станат всички – приятели, колеги, роднини, половинки.
За такъв човек трудност представлява да каже едно НЕ, когато някой го помоли за нещо, а той постоянно ще се принуждава да прави това, което не му харесва, защото не е свикнал да отказва и да изразява мнението си.
3.Прекомерна загриженост
Позицията на жертва в зряла възраст най-често възприемат децата, които не просто са се пазели от всякакви трудности, но и са се старали да се пазят от всякакви трудности.
Резултатът е вместо отговорна и самостоятелна личност израства човек с потребителско отношение към околните – на него всички са му длъжни.
И ако някой не изпълни неговите прищевки, той се изпълва със самосъжаление и започва от позицията на жертва да изисква проявление на дължимо внимание.
4.Прехвърляне на отговорността за емоциите върху детето
Когато родителите се опитват да прехвърлят отговорността за собственото си емоционално състояние, те му показват пътя към ролята на жертва.
Първоначално майката с чисто възпитателна цел може да каже: „Виждаш ли как се разстроих, заради теб”, и детето разбира, че има власт, от него зависи настроението на неговата майка.
Също така разбира, че настроението е нещо, което се контролира не от самите нас, а от друг човек.
Когато детето порасне, то започва да търси онези, които трябва да носят отговорност за неговото настроение и емоции – тези, които са виновни, че то е разстроено, и тези, които са отговорни за щастието му.
5.Родителят може да избави детето от всички трудности
Да помогнем на своите деца да навлязат в живота на възрастните – това е основата цел на възпитанието. Но някои родители виждат своята помощ в това да избавят детето от всякакви трудности и да премахнат преградите в житейския му път, тъй като то е още малко, не е дорасло/още успява и т.н.
В буквален смисъл те поемат върху себе си всичко, а в резултат детето не получава нито самостоятелен опит, нито преживявания, свързани с различни трудности.
Свиква всичко да се прави без него. И в зряла възраст то естествено ще бъде ориентирано към половинка, която ще решава всички проблеми, докато то е в добре познатата му позиция на жертва, не е готово да поеме отговорност.
