Дефиниция за далтонизъм
Терминът „далтонизъм“ понякога се използва, за да дефинира червено-зелената цветна слепота, макар че термините деутераномалия и деутенорапия днес се използват по-често. Хората с червено-зелена цветна слепота имат нарушено зрително възприятие по отношение на червения и зеления цвят.
Нивото на цветната слепота може да варира значително в зависимост от пациента и броя на липсващите и неправилно функциониращите цветочувствителни конуси.
Зрителното нарушение е наречено на името на английския учен Джон Далтон, който публикува книга, в която описва собствена си безчувственост към червения и зеления цвят.
То засяга най-често мъжете и се дължи на хромозомен дефект, което предизвиква липса на някой основните пигменти – най-често се червен и зелен и по-рядко син и затова това състояние в повечето случаи и вродено.
Много рядко се среща пълната цветна слепота - монохроматизъм, при която околният свят се възприема в нюансите на сивото.
По-разпространена и то главно сред мъжете е частичната цветна слепота като далтонизмът, при който е намалена чувствителността към определени цветове, което могат да направят някои области на светлинния спектър трудно различими.
Например човек с червено-зелена цветна слепота трудно може да разграничи червено върху тонове от жълто до кафяво, в зависимост фона, върху който е разположен например текстът.
Това може да се превърне в проблем, когато информацията се предоставя визуално например при презентация, защото някои цветове няма да открояват на определен фон от далтониста.
Например червен текст на жълт или на нюанси на жълтото фон, трудно би могъл да се чете, защото очите при този вид цветна слепота очите не са достатъчно чувствителни към червения цвят, за да се направи разлика между двата цвята.
По същия начин много хора с далтонизъм имат проблеми с различаването на лилавата област на светлинния спектър, като виждат наситеното лилаво като синьо заради намалената чувствителност към червеното.
Как точно се появява далтонизмът?
Генът, който е отговорен за мутацията, която причинява цветната слепота се намира в X хромозомата, което всъщност е причината това зрително нарушение да се среща много по-често при мъжете, отколкото при жените.
За да се прояви при жената цветната слепота, тя трябва да е наследила дефектния ген и в двете X хромозоми, докато за мъжа е достатъчно в едната му X хромозома да бъде дефектния ген и цветната слепота се проявява.
Жените могат да бъдат носители на гена и да го предават на децата си и те да развият далтонизъм или и децата им да го пренесат в бъдещите си поколения.
Различията в зрителното възприятие често се забелязват още в най-ранна детска възраст, особено ако детето се води на редовни очни прегледи.
Диагностични тестове, за да се определи дали детето има проблеми с възприемането на цветовете, могат да се правят, когато е налице загриженост, че детето има далтонизъм или друга подобна зрителна аномалия.
През 2009 година американски учени проведоха изследване върху маймуни с цветна слепота, на които въвеждат в ретината вирус с гена, поради чиято липса се развива далтонизъм и след около половин година маймуните били подложени на тест за разпознаване на цветни точки, от който се установило, че те разпознават червения и зеления цвят. Учените са убедени, че този метод на лечение на далтонизъм може да бъде успешно прилаган и при хора.
Макар че цветната слепота в мнозинството от случаите е вродено състояние, тя може да бъде и придобита чрез предозиране с медикаменти, наранявания в областта на очите или при натравяне с олово, които да увредят или унищожат част от цветочувствителните конуси.
Лечение на далтонизъм
Въпреки че в момента няма известно лекарство за далтонизма, има различни стратегии и инструменти, които могат да помогнат на хората с това състояние да се справят в ежедневието си.
Една от най-често използваните стратегии за справяне с далтонизма е използването на специални очила или контактни лещи, които могат да подобрят разпознаването на цветове.
Тези устройства работят, като филтрират светлината, която достига до очите, което помага на мозъка да различава цветовете по-ясно.
Въпреки че тези очила и лещи не могат да "излекуват" далтонизма, те могат значително да подобрят качеството на живот на хората с това състояние.
Съществуват и различни софтуерни приложения и инструменти, които могат да помогнат на хората с далтонизъм.
Някои от тези инструменти включват цветови филтри, които могат да се приложат върху екрана на компютъра или смартфона, за да се подобри разпознаването на цветове.
Други приложения могат да променят цветовете на уебсайтове и други дигитални медии, за да ги направят по-лесни за разбиране от хората с далтонизъм.
Важно е да се отбележи, че въпреки че тези стратегии и инструменти могат да помогнат на хората с далтонизъм да се справят с техните зрителни ограничения, те не могат да "излекуват" състоянието.
Научните изследвания в областта на далтонизма продължават, като се търсят нови и по-ефективни начини за подпомагане на хората с това състояние.
Друг важен аспект от лечението на далтонизма е образованието и подкрепата. Разбирането на състоянието и неговите въздействия може да помогне на хората с далтонизъм и техните семейства да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с това състояние.
Също така, подкрепата от общността и професионалисти в областта на здравеопазването може да бъде от съществено значение за поддържане на добро качество на живот.
