Около синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност /СДВХ/ съществуват немалко заблуди. Понякога се определя просто като признак недостатъчно добро възпитание на детето.
Съществува и тенденция всички пристъпи на непослушание и своеволия да се определят като симптоми на дефицит на вниманието и хиперактивност, с които борбата е безполезна.
Как се проявява СДВХ при нежния пол
Всички тези мнения успешно се опровергават. У нас, например, СДВХ се открива при почти всяко трето дете в началното училище, макар и най-често в слабо изразена форма.
Такова състояние има и може да се коригира. Това, което не се знае и много от специалистите: децата с тази диагноза са много повече. И това е, защото момичетата, а след това девойки и жени, остават нелекувани.
Причината за това е, че при тях разстройството не се проявява така както при момчетата и мъжете. На какво е важно да се обърне внимание, ако отглеждаме и възпитаваме момиче.
Факти за СДВХ
Развива се в детството и може да възникне при всеки. Наследствената предразположеност е от голямо значение, разстройството често се наблюдава в няколко поколения в семейството.
Смята се, че диагнозата се поставя на всяко 10-то дете в света, и приблизително 1/3 от тях са момичета.
Някои деца успяват напълно да израстат синдрома. Но като цяло от 60% до 75% от възрастните са принудени да се адаптират към проявленията на синдрома и да живеят с тези особености.
Проблеми със статистиката
Момчета със синдрома се откриват най-малко 2 пъти по-често, отколкото момичетата.
Известно време, дори се смяташе, че синдромът е единствено мъжка диагноза, свързана с нарушения в У-хромозомата.
По-късно започват да се откриват и момичета със сходни отклонения. С разпространение на информацията за синдрома за него узнават и повече жени. И тази считана за детска диагноза се потвърждава и при възрастни.
Това показва, че СДВХ се развива и при двата пола и почти ежедневно статистиката със съотношението момчета момичета се променя.
Проблемът е в това, че симптомите при много от момичетата са различни, и често се откриват трудно.
Същата е ситуацията с разстройствата от аутистичния спектър. Първоначално се смяташе, че съотношението между момчета момичета, страдащи от аутизъм, е 6 към 1, но впоследствие тази разлика пада до 4 към 1.
Днес се говори за съотношение почти 3 към 1, на 3 момчета с аутизъм едно момиче, което страда от същото разстройство.
Съотношението най-вероятно отново ще се промени веднага щом новите данни как аутизмът се проявява при нежния пол, започнат да се разпространят.
Съществуват сравнително малко изследвания на синдром на дефицит на вниманието при жени. Разстройството отново се е изучавало основно при мъже и момчета.
Много малко е информацията как синдромът се проявява в детството, младостта, зрелостта и старостта при жените.
Въпросите какви са проявленията на синдрома при бременност и менопауза също е необходимо да се изучават, за да се реагира на време на хормоналните проявления в организма и на проявлението на разстройствата.
Разлики в симптоматиката на СДВХ при момичета
Разграничават се няколко типа СДВХ, но основните са 3.
- СДВХ с преобладаване на дефицит на вниманието, може да бъде по-краен вариант без хиперактивност, тоест дефицит на вниманието има, но не и хиперактивност.
- СДВХ, при който преобладава хиперактивност и импулсивност.
- Смесен тип разстройство на дефицит на вниманието с хиперактивност, които се проявяват в приблизително еднаква степен.
Защо синдромът не трябва да се оставя без внимание
Спокойното и замечтаното момиченце създава много по-малко безпокойство, отколкото активното, което руши всичко около себе си.
Момичетата с този синдром са по-склонни да обвиняват себе си, когато не могат да се справят с изпълнението на някои задачи.
Наличието на разстройството също може да затрудни разбирането на социалните сигнали, което може да накара девойките да се чувстват неуверено, да се попречи на създаването на приятелства.
Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност при момичета е свързан със склонност към депресии, тревожност, хранителни разстройства, развива се и анорексия.
В зряла възраст с проблеми в семейството и в отношенията с половинката и отглеждането на деца.
Поставянето на диагноза е първата крачка към правилното лечение. Лекарствата и особено поведенческата терапия помагат за справяне със синдрома.
