Така смята изследователят Турхан Канли от университета в Стони Брук, САЩ. В защита на своята теория, той привежда няколко доказателства. На първо място, хората, страдащи от депресия, загубват интерес към света около тях, липсва им енергия и не могат да станат от леглото.
Подобни симптоми се наблюдават при инфекции. Също така в мозъка на депресираните хора се установяват възпалителни маркери. Много е вероятно активността на имунитета да е повишена поради наличието на някои патогени като паразити, бактерии или вируси.
На второ място, в природата съществуват паразити, бактерии и вируси, които могат да повлияят на поведението и емоциите.
Пример за това е токсоплазмозата, /инфекция с Тoxoplasma gondii, или T.gondii/паразит, обитаващ стомашно-чревния тракт на котката. Там хелминтът снася яйца, които след това се изхвърлят в околната среда.
Когато в контакт с тези яйца влезе плъх, той започва да се привлича от миризмата на котешка урина. По този начин, паразитът засяга мозъка на плъха, като активира зоните отговорни за сексуалната възбуда. Предполага се, че 1/3 от населението на света е носител на T.gondii.
Този паразит, както и депресията, е свързан с възпалителните маркери. Известно е, че при хората с депресивни и биполярни разстройства, опитващи се сложат край на живота си със самоубийство, са завишени нивата на антителата, необходими за унищожаването на T.gondii.
Съществуват редица научни изследвания, които доказват, че емоционалното поведение на гризачите се изменя, когато те са изложени на бактериите.
Освен това изследователят направил анализ на 28 изследвания, в които била установена връзката между депресията и такива вируси като вируса на болестта на Борн, херпес вируса, варицела зостер вируса и вируса на Епщайн-Бар.
Резултатите от едно от изследванията показвали, че вирусът на болестта на Борн, се среща 3 пъти по-често при хора, които страдат от депресия, отколкото при с нормално психично състояние. В друго проучване този вирус се открива при двама от 30 души с депресия.
Последният аргумент на Турхан Канли – неуспехът в опитите на учените да открият гени, които да са свързани с депресия.
Изследователят предполага, че е възможно причината да е в това, че генетиците провеждат изследванията си в неправилна насока.
Те проучват за евентуални изменения вътре в гените, които биха могли да доведат до депресия. Междувременно, 8% от човешкия геном зависи от външни въздействия, включително и от вируси.
Изследователят настоява да се проведат мащабни изследвания в тази насока. И ако неговата теория е вярна, то е напълно вероятно в бъдеще да се създаде ваксина против депресия, от която към момента около 10% от световното население, според данните на СЗО.
