Това психично разстройство се нарича още невротична екскориация. В Международната класификация на болестите се отнася към обсесивно-компулсивните разстройства.
Винаги ли желанието за разраняване на кожата, чесането, хапането на устни и на вътрешната повърхност на бузите е заболяване? Може би, това е просто лош навик, който изисква не само лечение, а просто сила на волята, за да се преустанови увреждащото действие веднъж и завинаги?
Дерматиломания – сложно психично разстройство
Невротичната екскориация се отнася към същия тип, както и:
- Трихотиломания – скубането на косата;
- Онихофагия – навик за гризане на ноктите;
- Дисморфобия – недоволство от собственото тяло и стремеж постоянно нещо да се коригира – нос, гърди, устни;
- Прочие телесно-ориентирани поведенчески нарушения с повтарящ се характер;
Дерматиломанията може да се състои в различни форми на поведение. Понякога това е просто маниакално чесане на кожата до разраняване при липса на дерматологични заболявания или алергии.
В други случаи болните постоянно си цедят пъпки, черни точки, разраняват враснали косъмчета. Има и такива, които с маниакално упорство си чешат кожата на ръцете и на краката, правят го не само с нокти, но и с пинсети.
Съдраната кожа с пинсета или с нокти кожа може да се изяде. Ноктите също не остават извън зоната на вниманието – една от формите на дерматиломания е свързана с маниакалното изгризване или изрязване на кутикули, кожата под ноктите и около тях.
Постоянното хапане на устните и на вътрешната повърхност на бузите – това също е дерматиломания.
Пристъпът може да започне от стрес или безпокойство без значение от повода. Често като провокатор действа докосването на кожата. Разчесването или разраняването носи временно удовлетворение.
В резултат кожата се покрива с белези и постоянно се травмира отново. Болният често не може сам да се спре.
Болестта може изключително негативно да повлияе на човек, започва да общува с все по-малко хора, прекратява личните си взаимоотношения, дори и с години да успява да скрие разстройството си от околните.
Рисковата група – кой най-често си разранява кожата
Заболяването съвсем не е рядко, както е прието да се смята. Дори и с отчитане на факта, че далеч не всички болни търсят помощ и техният случай не попада в статистиката, стойностите са внушителни – от една или няколко форми на дерматотрихотиломания страда 1 от 20 души.
Повечето са жени – около 75%. Началото на болестта е свързано с желанието външността да бъде съвършена. От това често страдат тийнейджъри, при които стремежът да бъдат най-красиви съвпада с периода на пъпките при подрастващи.
Ролята на депресията и на наследствения фактор
Генетичният фактор е свързан с наследствена предразположеност към психични разстройства, изразяващи се в телесно ориентирано повтарящо се поведение.
Стрес и депресия, скука и тревожност също могат да отключат болестта, а впоследствие да се предизвикат нови и нови пристъпи.
Може би това е просто лош навик
Това може и да е малко вероятно, но такава възможност не трябва да се изключва. Граница между лош навик и маниакалното поведение е трудно да се прокара. Но навикът да се контролира всичко, може да се промени с усилие на волята.
Лечението е трудно, но възможно
Следва да се започне с признаване на факта, че надраните ръце и вечно нахапаните устни са следствие от съществуващо разстройство. И от това самостоятелните опити за прекратяване на самоувреждащо се действие се оказват безполезни, тъй като след кратък период на волеви контрол следва срив.
Втора стъпка – обръщане към специалисти. И към дерматолог, и ако е необходимо, към алерголог, и към психотерапевт.
Лечението само на кожата е безсмислено, тъй като дерматиломанията е следствие от вътрешни проблеми – депресия, тревожност и т.н.
Добри резултати дава когнитивно-поведенческата терапия. За болния е полезно да изясни истинската причина за разстройството, да проследи, което отключва пристъпа, и да се научи да реагира на събитията не деструктивно, като уврежда собственото тяло, а конструктивно – с решаване на истинските проблеми или с промяна на отношението към тях.
