„Бутнаха 10-годишна ми дъщеря в училищния двор, и тя ми се обади през сълзи, молейки ме да напердаша този, който ѝ го е сторил.“ - това е само част от историята, която наша читателка изпрати в редакцията на Lechenie.bg
Какво е най-правилно да направи родителят в тази ситуация?
В нашето детство майки и баби не бързаха да ни се притичват на помощ.
И ние се обиждахме, разбивахме си един друг носовете, а след това се помирявахме – без възрастни.
Може или не трябва да се намесваме в конфликтите между децата?
Какво казват психолозите?
1. Не пречете на правилната социализация
Всевъзможните конфликти са неизменна част от живота на детето.
Малчуганите винаги ще се карат, ще си крият играчките, ще се целят със снежни топки и ще се дразнят.
Намесата в подобни ситуации не е необходима, ако тези случаи са единични, тоест агресията не е насочена към вашето дете, не се повтаря ден след ден.
В тази ситуация трябва да дадем на децата възможност сами да разрешат конфликта.
Това е най-важният навик за социализация, за която толкова държат родителите, които записват децата на кръжоци едва ли не от пеленачета.
Социализацията е не толкова съвместна игра, колкото преодоляване на различни конфликти, комплекси и умение за отстояване на себе си.
Най-горещите битки се разгарят обикновено не между децата, които се опитват сами да се справят със ситуацията, а когато се намесят родителите.
2. Не се нахвърляйте и не игнорирайте
Ако децата не са си разменили юмруци, най-доброто, което могат да направят родителите, е да не се намесват.
В повечето случаи всичко завършва мирно.
Но е достатъчно от двете страни да дойдат майките, за да застъпят за своите деца, тогава ще почувстват подкрепа за своята агресия. И тогава е голяма вероятността за физическа саморазправа между децата.
Най-често родителите го правят с най-добри намерения – да защитят своите деца.
Но малчуганът напълно съзнателно може да манипулира конфликта, като вика мама на помощ.
Ако той се оплаче първи, това означава, че не е виновен, а другото дете трябва незабавно да бъде натирено като виновно.
Най-лошото, което може да направи майката, е да не обърне внимание на молбата на детето: „Не ме намесвай в своите конфликти“
Щом детето се обръща към мама, то трябва да отиде и да опита да разбере какво се случва.
По-лошо може да стане само ако родителят, хванал се на детските емоции, веднага започне да ругае другото дете.
3. Не се намесвайте в конфликтите на по-големите деца
Децата винаги са наше огледало.
Ако конфликтите решавате с крясъци, то и детето ще прави така.
Ваша задача е да го научите правилно да излиза от такива ситуации.
Така че преди да ругаете някого, трябва да изслушате и двете страни, и да вникнете – кой крив, кой прав.
А след това зряло да разсъдите, кой крив, а кой – не, да предложите да се извините.
4. Не се страхувайте да се обърнете към директора
Побоища е имало във всички времена, но днес проблемът с булинга се е превърнал в епидемия.
Ако на вашето дете редовно му отнемат нещо в училище, чупят, ако постоянно го унижават и бият – всичко това е повод за незабавна намеса в ситуацията.
Често родителите научават за такива проблеми със закъснение.
