Диафрагмална херния представлява аномалия в развитието на диафрагмата, при която се осъществява изместване на органите на коремната кухина към гръдния кош. Това състояние е много опасно за новородените и изисква незабавна медицинска помощ.
Как диафрагмална херния при новородени - признаци
Разграничават се няколко типа вродени диафрагмални хернии. Отличават една от друга по място на развитие и механизъм на възникване.
„Лъжливи” и „истински” диафрагмални хернии
Първите се формират при дефекти в развитието на диафрагмата, тоест навлизане на органите на храносмилателния тракт към гръдния кош чрез патологични отвори.
Същинските хернии се образуват в слабите места на диафрагмалната тъкан. Патологични отвори няма, а куполът на диафрагмата навлиза в гръдния кош, с който се изместват и органите на коремната кухина.
Вродени диафрагмални хернии, херниални отвори и предни хернии
При новородените се срещат както лъжливи, при които няма характерен херниален сак, така и истински диафрагмални хернии.
Същинската херния при новородени може дълго време да остане скрита, докато лъжливата, без херниален сак, представлява сериозна заплаха за живота на детето.
Ако не бъде оказана своевременно квалифицирана помощ, то може да загине още в родилния дом.
"Лъжлива” дифрагмална херния при новородени
Признаци на диафрагмална херния при новородено
„Лъжливата” херния непосредствено на самата диафрагма се формира на нейния заден страничен край, когато има дефект на това място.
Вследствие на нарушение на целостта на диафрагмалната тъкан още вътреутробно вътрешните органи от корема се изместват към гръдния кош.
И притискат развиващия се бял дроб, като възпрепятстват нормалното му развитие. В гръдния кош най-често навлизат червата, част от стомаха, далака и дори левият дял на черния дроб, но това се случва рядко.
Херниалният процес обикновено се локализира от лявата страна. Освен притискането на белия дроб и сърцето се измества към противоположната страна.
Налягането в белодробните съдове рязко се повишава. Това се нарича белодробна хипертония - много тежко състояние за новородените.
При липса на данни от ултразвуково изследване лечебните мероприятия се провеждат въз основа на клиничната картина на диафрагмалната херния при новороденото, която е силно изразена.
Симптоми на вродена диафрагмална херния
Деца с вродена „лъжлива” херния се раждат вече в тежко или в средно тежко състояние, което се влошава с всеки изминал час.
След раждане, заради изпълване с въздух на стомашно-чревния тракт, се осъществява по-нататъшно притискане на органите на гръдния кош.
Така децата с диафрагмална херния страдат от прогресираща дихателна недостатъчност.
Симптомите са следните – нарастващ задух, затруднения при дишане, посиняване на кожата – цианоза. Външно може да се забележи, че новороденото е с вдлъбнат корем, а гръдният му кош е раздут.
При прослушване на белите дробове от болната страна лекарят установява слабо дишане или неговото отсъствие.
Понякога се чува шумът на чревната перисталтика в гръдния кош. Сърдечните тонове се установяват не на своето обичайно място, а се долавят от здравата страна на диафрагмата.
Когато не се чуват чревните шумове, вродената диафрагмална херния може да се обърка с друго опасно състояние, каквото е пневмоторакс. Това състояние се развива при попадане на въздух в плевралната кухина.
Разграничаването на тези състояния е много важно, тъй като помощта при тях е абсолютно различна.
Най-достъпният и лесен начин, с помощта на който може да се потвърди или опровергае диагнозата вродена диафрагмална херния, е рентгеново изследване на органите на гръдния кош.
На снимката се вижда изместването към здравата страна на белите дробове и сърцето, а на червата към гръдния кош и болната страна.
Лечение на диафрагмална херния при новородени
Децата с подобна вродена диафрагмална херния задължително подлежат на оперативно лечение.
Новородени често загиват още преди операцията, поради съпътстващи усложнения на болестта, и затова е важно адекватно да се организира оказването на помощ още преди интервенцията.
- Правилно положение на тялото – болната страна трябва да е по-високо.
- Освобождаване на стомашно-чревния тракт от въздух – поставяне на сонда в стомаха през носа и тръба за отвеждане на газовете.
- Не се препоръчва промиване на стомаха и поставяне на клизми.
- Лекарствена терапия за стабилизация на жизнено важни функции.
Днес все повече деца с вродена диафрагмална херния оцеляват. В някои болници съотношението преживели/починали достига 80-90%. Това се обуславя от усъвършенстване на методите на лечение.
