Погледнете какво се случва около вас. Голяма част от хората прекарват повечето време в характерна поза – глава наведена напред, поглед съсредоточен върху екрана на смартфона, пръстите бързо набират текст или скролват. Селфи тук, селфи там.
За снимките са отработени ракурси, усмивки, изражения на лицето, които отговарят на модерните емотикони.
Храната първо трябва да се снима и след това да се яде. Сякаш без всичко това животът ще престане да бъде истински и няма да се брои.
Виртуалният живот като реална диагноза на болестно състояние
На 10 октомври се отбелязва световният ден на психическото здраве, и тази тема е много подходяща за този ден.
Всичко е виртуално – личността, общуването, връзките, емоциите
Да нямаш профил в социалните мрежи се смята за странно. Приблизително 1/3 от българските граждани обаче, които принципно имат достъп до Интернет, се гордеят с това, че не присъстват в нито една социална мрежа.
Останалите са регистрирани поне в една от най-популярните. И според статистиката прекарват в профила си от 1 до 6 часа дневно.
Това е времето, което губим във виртуално общуване, вместо в реално. За изграждането на напудрения виртуален образ не е необходимо да полагаме усилия да поработим над себе си, своя външен вид и здраве.
Достатъчно е да си измислим някои неща, които никога не са случвали и да разкрасим няколко снимки с достъпните филтри, и идеалният наш виртуален образ е готов, без почти никакви усилия.
Връзките, които съществуват само във виртуалното пространство, обикновено не стигат до реалността. Макар и да има изключения – приятели от социалните мрежи стават истински такива в реалния живот, но това е сравнително рядко.
Общуването в Интернет е много по-лесно, отколкото в действителност. Първо, във всеки един момент може да се прекъсне разговора. Просто затваряме лаптопа или излизаме от приложението на телефона. След това можем да обясним, че интернет връзката е прекъснала или че обхватът на смартфона се е загубил.
Разполагаме с възможност дълго да отговаряме, да подбираме специални изрази, и остроумни пасажи, които няма да ни дойдат наум при реална дискусия. И разбира се, да изглеждаме много умни, всезнаещи и изобщо големи симпатяги.
Красотата в социалните мрежи се дължи главно на програмите за обработка на снимки, но това съвсем не е важно. Можем да си помислим, че не всички се разкрасяват, тъй като така сме и повярвали.
Резултатът е формиране на двойници в социалните мрежи, алтернативни личности на тези, които всъщност общуват в социалните мрежи.
Съществуват там, като поддържат информационната среда, която се подхранва от времето на реалния човек. Същевременно този човек се откъсва от истинския си живот – офлайн.
Следва ли това да се смята за патологична зависимост? Трябва ли да се отнасяме към социалните мрежи като нещо вредно? Има ли нещо полезно във всички тези интернет капани, образно казано, хронофаги?
Какво казват учените
Изследователите изучават много аспекти на социалните мрежи, като се започне от тяхното въздействие на умствените способности до възможността да се събират данни за уточняване или за установяване на диагноза по съдържанието в профила.
Световната здравна организация включи в Международната класификация на болестите само зависимостта от компютърни игри, а зависимостта от социалните мрежи не е в този регистър.
Не всички изследователи са съгласни с това. Те смятат, че такава зависимост не само съществува, но и може да предизвика депресия или да доведе до нейното прогресиране.
Потребителите на социалните мрежи, страдащи от разстройство на хранителното поведение и неудовлетворени от тялото си, търсят в социалните мрежи източници на увереност в себе си. Вместо това обаче се стига до засилване на депресивните симптоми.
Вредят ли ни социалните мрежи незабележимо
Със социалните мрежи въпросът стои по същия начин, както и с всичко останало – всичко е полезно, стига да е с мярка.
Социалните мрежи днес могат да са полезни за бизнеса, например. Много от нас, благодарение на широката аудитория в тях, успяват да си намерят работа или персонал, да получат качествена информация от различни групи.
Освен това ни позволяват да поддържаме връзка с тези, които географски отдалечени от нас, но са ни близки по душа и/или по кръв, тоест роднини, които живеят в чужбина.
Човек може да открие и съмишленици в социалните мрежи и да се почувства част от една общност.
