Изследователи успели научно да обосноват ползата от такова качество като добротата. Те определили 5 основни причини в полза на проявлението на едно от главните проявления на добродетелите на човека.
Първата причина – това е наследствеността. На повечето хора вероятно им изглежда, че добротата е доброволно качество, въпреки това се установява, че способността на човека да показва безкористност в отношението си към околните може да бъде вродена и се наблюдава дори при малките деца.
Специалистите от немския институт Макс Планк установили, че детето на година и половина вече се стреми да помага на другите. Учените твърдят, че показването на доброта – това е естествено и напълно съответстващо на нашия характер поведение.
Втората причина да бъдем добри, според учените, - това е подобряване на функцията на мозъка. Както е известно добротата е способна да подобри настроението на човека, но с това нейното психологическо преимущество не се изчерпва.
Научните експерименти са показали връзка между проявите на доброта и стимулацията на тези зони от главния мозък, от които се освобождават ендорфини. – т.нар. хормони на удоволствието. С други думи, колкото по-добър е един човек, толкова по-приятни емоции той изпитва.
Третата причина се крие в дълголетието – още преди 10 години изследователи от американския университет на щата Мичиган установили, че хората, които редовно предлагали своята практическа и безкористна помощ на другите, имали по-нисък риск от настъпване на смърт в продължение на 5-годишен период на наблюдение.
А при тези, които само са се възползвали от добротата на околните, изобщо не се понижавал риска от настъпване на смърт.
Още една причина да бъдем добри – това е, че добротата е заразна, тоест има удивителна способност да въодушевява другите хора да правят добро.
Учени от университета „Кеймбридж“ установили, че човек, наблюдаващ как се оказва помощ на другите, самият изпитва приятни емоции и се заразява с алтруистично настроение.
И, най-накрая, последната причина да правите добро – щастие. Изследователи от университета на Пенсилвания провели експеримент, в който на участниците се предлагало да напишат благодарствени писма на тези хора, на които никога не са благодарили за направената им добрина.
Резултатите от изследването показали, че доброволците моментално изпитвали чувство за щастие, което не ги напускало в рамките на един месец.
В тази връзка следва да се отбележи, че за здравето на сърцето огромно значение има оптимистичния заряд в характера на човека. Изследването показало, че песимистите по-често се сблъскват с инфаркти и инсулти.
Група от експерти от Университета на щата Илинойс, САЩ, провел експеримент с участие на 5100 доброволци.
Възрастта на участниците в изследването била 45-84 години. Специалистите предложили на доброволците да попълнят специални анкети с въпроси, с които се определяло тяхното психическо състояние, а също нивото на техния оптимизъм.
Освен това, американските учени в рамките изследването анализирали внимателно показателите за физическото здраве, измервайки артериалното налягане на доброволците, индексът на телесната им маса, нивата на кръвната им захар и на холестерола.
Начинът на живот на участниците в проучването също заинтересовал учените. По време на експеримента изследователите наблюдавали за физическата активност, хранителния режим, употреба на алкохолни напитки и на тютюневи изделия.
Данните, получени в резултат на проучването, били използвани за оценка на състоянието на сърдечно-съдовата система на доброволците от Американската асоциация по кардиология.
