Жителите на средновековна Европа са се къпели приблизително 1-2 пъти годишно, а по-голямата част от хората, живеещи в съвременните развити държави се вземат душ 1-2 пъти дневно.
Какво е полезно за кожата и за цялостното здраве на човека – да „бъдем некъпани варвари“ или спретнати.
Нуждае ли се нашата кожа от това да я мием често?
Горния слой на кожата – епидермисът – се състои от няколко слоя клетки. В долните се образуват новите,а след това, премествайки се към повърхността те постепенно се превръщат в рогови люспи и с времето падат.
Обикновено роговите люспи се смесват със себума и образуват на повърхността на кожата своеобразен защитен филм.
Също така върху кожата постоянно присъстват някои микроорганизми – представители на нормалната микрофлора. Те изпълняват важни функции – поддържат нормално нивото на киселинност на кожата и потискат болестворните микроорганизми.
Изследванията показват, че ако човек в продължение на няколко седмици ежедневно си взема душ или не се мие през същия този период, това изобщо не се отразява на състоянието на неговата постоянна кожна микрофлора.
Някои микроорганизма могат временно да се появят върху кожата, но впоследствие нормалната микрофлора ги потиска.
Ако кожата е увредена и нейните защитни функции са отслабени, то тогава тези бактерии и гъбички могат да се заселят на нея и да образуват нова, патогенна микрофлора.
Така те са способни да предизвикат заболяване. В нормално състояние кожата има pH 5,0. Това е много важно за нейната защита.
Получава се така, че, от една страна, вземайки душ или вана, ние отстраняваме от кожата всичко „излишно“ – прах, пот, рогови люспи, полепналите по нея „чужди“ микроорганизми.
Същевременно честото миене води до това, че ние премахваме от кожата нейния естествен защитен слой и той просто не успява да се възстанови. Впрочем важно е само миенето, а и качеството на водата и на хигиеничните средства, които вие използвате.
Сапуни и шампоани – приятели или врагове?
На етикетите на шампоаните и душ геловете обикновено е написано, че те съдържат „натурални съставки“, „витамини“, „екстракти от билки“ и прочие полезни за здравето вещества. Малко са тези, които се вглеждат в дребния шрифт, описващ пълния състав.
Точно там можете да откриете доста „интересни“ вещества.
В състава на много дезинфекциращи сапуни влиза веществото триклозан.
През 2014 година учени от Калифорнийския университет в Сан Диего, провели изследвания, в резултат на което се установило, че триклозан не се отразява благоприятно върху здравето на лабораторни мишки, предизвиквайки при тях фиброза и рак на черния дроб.
Разбира се, когато вие се миете и нанасяте сапун върху кожата, организмът ви получава малко количество от това вещество, което е почти безвредно. Но честото миене в продължение на много години може да се отрази неблагоприятно и върху здравето на човека.
През 2008 година американските учени предизвикаха тревога с друго свое откритие.
Изследвайки урината на 163 деца, те установили, че в много от взетите проби присъстват фталати – химически вещества, които се съдържат в детските шампоани.
Прониквайки в неукрепналия детски организъм те могат да нарушат развитието на тяхната полова система.
При производството на сапуни и шампоани се използват различни повърхностно активни вещества. При често използване те могат да повлияят неблагоприятно на кожата и на косата, особено ако са евтини. Първите симптоми на това състояние, подобно на атопичен дерматит, са – сърбеж, пърхот, сухота на кожата и косопад.
