Карантината може да окаже негативно психологическо въздействие върху хората.

Към последствията се отнасят симптоми на посттравматично стресово разстройство и гняв. Това показват новите данни в рецензирано медицинско издание.

Изолацията, заради поставянето под карантина може да е пагубна

По време на текущата епидемия от COVID-19 за ограничаване на разпространението на инфекцията широко се прилагат мероприятия по карантина, у нас дори се утвърди понятието „доброволна” карантина.

Заразените и завърналите се от държави от определен списък, който се обновява постоянно, последно включваше Италия, Иран, Китай и Южна Корея, се изолират в инфекциозни отделения или у дома.

За да се минимизират потенциалните негативни ефекти, следва да се отчете предишният опит от провеждането на мероприятия по карантина.

Учени от Кралския колеж на Лондон анализирали 24 изследвания, които са проведени в 10 държави по време на нарастване на заболеваемостта от ТОРС, треската Ебола, грип H1N1, близкоизточен респираторен синдром – БИРС и конски грип.

Изследването описва широк спектър от психологически последствия на карантината – признаци на посттравматично стресово разстройство, депресия, чувство за гняв и страх, а също и злоупотреба с психоактивни вещества.

Симптомите на ПТСР могат да се запазят дълго време след края на карантината. Най-голямо психологическо въздействие на карантината оказва на хората с психически разстройства и на служителите в здравеопазването.

Последствията от карантината продължават месеци и дори години

Последствия могат да се наблюдават месеци и дори години след края на карантината. Данните показват, че при планирането на карантината трябва да се вземат мерки за ограничаване на това психологическо въздействие.

Един от факторите, влияещи на степента на психологическото въздействие, е продължителността на карантината. Колкото по-продължителна е, толкова повече се влошава психическото здраве.

Сред другите значими фактори са липса на продукти и предмети от първа необходимост – хранителни продукти, вода и дрехи и недостиг на информация от здравните власти за целите на карантината и указания относно действията, които е необходимо да се предприемат.

С редовните брифинги, които дава Националния оперативен щаб поставените под 14-дневна карантина трудно биха се почувствали зле. Освен това имат достъп до телевизия, интернет и всякакви средства за комуникации, в 21-ви век човек трудно би се почувствал изолиран.

За да стане това, трябва да спре тока или да се сринат мрежите за доставка на интернет.