Долихосигма – това е сравнително често срещано заболяване сред децата, характеризиращо се с аномално удължаване на сигмовидния отдел на дебелото черво.

Възникналите патологични изменения предизвикват нарушения на функционалната активност на дебелото черво, което води до проблеми при изхождане.

В повечето случаи тази болест се лекува консервативно, но понякога не може без хирургична интервенция.

Какво е всъщност долихосигма

Това е патологично състояние, при което се увеличава дължината на дебелото черво, на неговия сигмовиден отдел.

Диаметърът на сигмовидното черво не се увеличава и стените не се удебеляват.

Удълженият отдел на дебелото черво обикновено е с патологична подвижност, поради което възникват проблеми с формирането и преминаването на фекални маси.

Основно клинично проявление при това заболяване е упоритият запек.

Долихосигмата обикновено е вродена, но понякога е възможно да е придобита.

Първите клинични признаци на вродената форма най-често са на възраст от 6 месеца до 1 година.

Придобитата форма на тази болест възниква след 50-годишна възраст.

За първи път терминът е използван през 1870 г. Някои автори твърдят, че това състояние се среща при 25% от хората, но се открива трудно и затова не във всеки случаи е възможно.

По-голяма дължина на сигмовидното черво се открива при приблизително 40% от децата, които страдат от хроничен запек.

Днес няма единно мнение защо се развива вродената форма долихосигма.

Предполага се, че важен принос за възникването на тази аномалия е наследственото предразположение.

Не може да се изключи ролята на неблагоприятните външни въздействия върху организма при бременност.

Предполага се прием на лекарствените, които вредят на плода, прекарани инфекции, вредни навици и др.

Днес учените не могат еднозначно да отговорят на въпроса, дали долихосигмата е порок на развитието или вариант на нормата.

Тези съмнения се подсилват от факта, че приблизително 15% от здравите деца са с известно удължаване на сигмовидния отдел на дебелото черво.

Често аномалната дължина на сигмовидното дебело черво води до нарушаване на функционалната активност на дебелото черво, което е признак на пороци на развитието.

Основни симптоми при долихосигма

Проявлението на клиничните проявления при долихосигма пряко зависи от това колко е нарушена функционалната активност на дебелото черво.

Първите симптоми обикновено възникват, след като детето навърши 6 месеца, което в повечето случаи е свързано с промяна на начина на хранене - от кърма постепенно се преминава към обикновена храна.

Но следва да се отбележи, че понякога проблемите се развиват и в по-късна възраст – от 3 до 6 години.  

Основно клинично проявление при това заболяване е запекът. Първоначално възниква периодично и продължава не повече от 2-3 дни.

Впоследствие проблемите с изхожданията стават все по-чести и продължителни.

Отделяните фекални маси са с плътна консистенция, често със зловонна миризма.

Понякога при преминаването през дебелото черво се травмира лигавицата, поради което във фецеса се появяват кървави примеси.

Клиничната картина се допълва с болки в корема, подуване. Най-изразени са тези симптоми след хранене, отслабват след изхождане.

В преобладаващия брой случаи при поставяне на тази диагноза се откриват и други патологии на храносмилателната система, например, хронично възпаление на дванадесетопръстника, колит, дискинезия на жлъчните пътища и т.н.

Поставяне на диагноза и лечение на болестта

Поставянето на диагнозата започва с преглед. Задължително се извършва мануално ректално изследване. От инструменталните изследвания за най-достоверна се смята иригографията.

Назначават се и лабораторни изследвания – копрограма, общо и биохимично изследване на кръвта. Консервативното лечение се извършва със специална диета.

От лекарствените препарати са ефективни слабителни средства и спазмолитици за облекчаване на болезнените усещания.

Допълнително са показни пробиотици и пребиотици, както и витамини.

Изследване от 2013 г., което си поставя за цел да определи, която е най-ефективната терапевтична тактика при хроничен запек при деца, показва, че най-ефективният метод на лечение при долихосигма при деца е левостранна хемиколектомия. Но все пак до операция се прибягва само в случай че консервативното лечение не помогне.