Долихосигма – това е сравнително често срещано заболяване сред децата, характеризиращо се с аномално удължаване на сигмовидния отдел на дебелото черво.
Възникналите патологични изменения предизвикват нарушения на функционалната активност на дебелото черво, което води до проблеми при изхождане.
В повечето случаи тази болест се лекува консервативно, но понякога не може без хирургична интервенция.
Какво е всъщност долихосигма
Това е патологично състояние, при което се увеличава дължината на дебелото черво, на неговия сигмовиден отдел.
Диаметърът на сигмовидното черво не се увеличава и стените не се удебеляват.
Удълженият отдел на дебелото черво обикновено е с патологична подвижност, поради което възникват проблеми с формирането и преминаването на фекални маси.
Основно клинично проявление при това заболяване е упоритият запек.
Долихосигмата обикновено е вродена, но понякога е възможно да е придобита.
Първите клинични признаци на вродената форма най-често са на възраст от 6 месеца до 1 година.
Придобитата форма на тази болест възниква след 50-годишна възраст.
За първи път терминът е използван през 1870 г. Някои автори твърдят, че това състояние се среща при 25% от хората, но се открива трудно и затова не във всеки случаи е възможно.
По-голяма дължина на сигмовидното черво се открива при приблизително 40% от децата, които страдат от хроничен запек.
Днес няма единно мнение защо се развива вродената форма долихосигма.
Предполага се, че важен принос за възникването на тази аномалия е наследственото предразположение.
Не може да се изключи ролята на неблагоприятните външни въздействия върху организма при бременност.
Предполага се прием на лекарствените, които вредят на плода, прекарани инфекции, вредни навици и др.
Днес учените не могат еднозначно да отговорят на въпроса, дали долихосигмата е порок на развитието или вариант на нормата.
Тези съмнения се подсилват от факта, че приблизително 15% от здравите деца са с известно удължаване на сигмовидния отдел на дебелото черво.
Често аномалната дължина на сигмовидното дебело черво води до нарушаване на функционалната активност на дебелото черво, което е признак на пороци на развитието.
Основни симптоми при долихосигма
Проявлението на клиничните проявления при долихосигма пряко зависи от това колко е нарушена функционалната активност на дебелото черво.
Първите симптоми обикновено възникват, след като детето навърши 6 месеца, което в повечето случаи е свързано с промяна на начина на хранене - от кърма постепенно се преминава към обикновена храна.
Но следва да се отбележи, че понякога проблемите се развиват и в по-късна възраст – от 3 до 6 години.
Основно клинично проявление при това заболяване е запекът. Първоначално възниква периодично и продължава не повече от 2-3 дни.
Впоследствие проблемите с изхожданията стават все по-чести и продължителни.
Отделяните фекални маси са с плътна консистенция, често със зловонна миризма.
Понякога при преминаването през дебелото черво се травмира лигавицата, поради което във фецеса се появяват кървави примеси.
Клиничната картина се допълва с болки в корема, подуване. Най-изразени са тези симптоми след хранене, отслабват след изхождане.
В преобладаващия брой случаи при поставяне на тази диагноза се откриват и други патологии на храносмилателната система, например, хронично възпаление на дванадесетопръстника, колит, дискинезия на жлъчните пътища и т.н.
Поставяне на диагноза и лечение на болестта
Поставянето на диагнозата започва с преглед. Задължително се извършва мануално ректално изследване. От инструменталните изследвания за най-достоверна се смята иригографията.
Назначават се и лабораторни изследвания – копрограма, общо и биохимично изследване на кръвта. Консервативното лечение се извършва със специална диета.
От лекарствените препарати са ефективни слабителни средства и спазмолитици за облекчаване на болезнените усещания.
Допълнително са показни пробиотици и пребиотици, както и витамини.
Изследване от 2013 г., което си поставя за цел да определи, която е най-ефективната терапевтична тактика при хроничен запек при деца, показва, че най-ефективният метод на лечение при долихосигма при деца е левостранна хемиколектомия. Но все пак до операция се прибягва само в случай че консервативното лечение не помогне.
