Нови форми на биохакинг – от хранене, което повишава нивата на допамин, в Силициевата долина преминаха към друга крайност - допаминова диета.

А някои и на гладуване. Сега те гледат новини, стоят в социалните мрежи и дори общуват с приятели само по няколко минути. Има ли смисъл от такова поведение?

Отказ от всички удоволствия - необходим ли е

Мишки с електроди в мозъка – как работи допаминът

Допамин – това е невромедиатор, притежаващ група от специфични физиологични феномени, които стоят в основата на особеностите на човешкото поведение, и не само. И тези нюанси са особено забележими днес на фона на технологичния прогрес.

Как действа допаминът учените отдавна са си изяснили. Известно изследване от 1954 г. се превръща в основно що се отнася до действието на невромедиаторите.

В експеримента вкарват в мозъка на мишките електроди. Когато мишката натиснела бутон, в средния отдел на нейния мозък започва подаване на електричен ток с ниско напрежение. И възбуждането на този отдел носело голямо удоволствие.

Мишките бързо се научили да откриват необходимия бутон и го натискали, забравяли за сън и за храна, до пълно изнемогване.

Учените стигат до заключението, че там се намира специален център на удоволствие, а основният невромедиатор, който осъществява предаването на сигнали между клетките – това е самият допамин.

Резултатите от експеримента се екстраполират и върху човека, разбира се, без електроди. Целта е да се изясни как действа този невромедиатор и защо е необходим на мозъка?

Оказва се, че допаминът действа доста ограничено, в сравнение например, с невромедиатора глутамат.

Ако глутаматът е отговорен за предаването на почти 40% от сигналите, то допаминът е необходим основно в тъканите на хипоталамуса и в черната субстанция.

Последната се нарича така, заради високото съдържание на меланин. Ако там има излишък от допамин и е активна. Човек също е активен физически – с удоволствие спортува, движи се.

Ако меланитът е по-малко, то човек външно изглежда доста ленив, за сметка на това получава удоволствие от други занятия. От хранене, например, наблюдения, придобиване на нови навици, информация.

В хипоталамуса се дава команда за повишаване или понижаване образуването на някои хормони, регулира се апетитът, агресивността, сексуалното желание.

Поставяне на цели – основна функция на допамина

Една от функциите на допамина е поставянето на цели. Ако се появи нещо конкретно и бонусите при постигането са добри, този невромедиатор веднага се активира. Повишава се интересът именно към него, а всички други активности минават на втори план.

Класически вариант: „виждам цел, не виждам препятствията по пътя към постигането ѝ”

Веднага щом целта бъде достигната, се появяват приятни бонуси – положителни емоции, а също и увеличаване на количеството опиоиди и ендорфини, тъй като тази система поощрява достигането цели.

Това, разбира се, е опростен модел на функциониране на системите невромедиатори.

Допаминът, не само помага да постигаме целите си. Но може и да възпрепятства тяхното постигане.

Ако допаминът е малко, то поощрителните бонуси за постигането на целите са много по-приятни.

А ако е в излишък, то всички задачи могат да почакат, така е най-приятно. Феноменът на допаминовата прокрастинация, е най-характерен за жените.

Поставянето на цел или стимулация на мотивацията – това е един от основните механизми, които регулират поведението ни, и на които се основава теорията за допаминовата диета.

Проблемът е, че без постигане на цели, или ако бонусите от тяхното изпълнение са минимални, се появява т.нар. опашка.

За човек става по-важна целта, а не самият процес. Най-често това се случва напълно неосъзнато.

Не толкова важен е самият бонус – вкусната храна, новото познанство, преминаване на следващо ниво в играта, брой харесвания, важно е всичко да бъде получено бързо. Колкото по-бързо, толкова по-силна е допаминовата опашка.

Работи ли тази диета

Много от специалистите в областта на високите технологии се отказват от удоволствията, но учените търсят отговор – дали има смисъл подобно допаминово гладуване?

Изследванията засега са изключително малко, и да се прецени дали е правилно това, което правят работещите в Силициевата долина, е невъзможно.

Методиката за отказ от удоволствия е по-скоро подобна на планиране на деня, отколкото на регулация на процеси в тъканите на мозъка. И според този метод социалните мрежи не са наркотик.