Тийнейджърите са една от най-уязвимите категории в обществото. Трудностите в техния живот са свързани с период с активни промени в организма и търсене на собствено място на този свят.

При много от тях се наблюдава повишена емоционалност, сдобиват се с вредни навици, бунтуват се против ценностите на възрастните.

Повечето от тийнейджърите се стремят към независимост, но не могат сами да се издържат и нямат възможност да напуснат дома на родителите си.

Психиката на юношите и девойките е доста уязвима, затова те често правят необясними неща, например, бягат от дома.

Бягствата на тийнейджърите от вкъщи се определят като дромомания, от гръцки „дромос” – бягство.

Защо подрастващите решават да избягат от вкъщи

Емоционални и психически особености на тийнейджърите

Предходната възраст се превръща в сериозно изпитание за самите тийнейджъри, и техните родители. Последните трудно приемат промените, протичащи в психиката на техния син или дъщеря.

Бурни са измененията не само на психиката, но и на тялото на детето. Някои системи на организма или на части от тялото могат да се развият по-бързо или по-бавно от другите.

Това е причината тялото на подрастващите да изглежда безформено и непропорционално. Много юноши и девойки страдат от пъпки, предизвикани от промени в хормоналния фон.

Девойките е възможно да изпитват неприязън към собственото тяло и да се смятат за дебели и грозни.

Емоционалната неустойчивост или преживеният стрес могат да тласнат тийнейджъра към необясними постъпки и приключения.

Сред тези постъпки може да се отнася и бягството от дома.

Жаждата за страствания или дромомания може да се прояви при много юноши и девойки в този труден период за техния живот.

Причини за дромомания – преживян стрес и жажда за приключения

Желанието да се избяга от дома възниква по различни причини – заради липса на внимание от страна на родителите, конфликтни ситуации в училище, стрес, свързан с ученето.

Бягството е едно от проявленията на тийнейджърския бунт. В повечето случаи жаждата за приключения възниква под влияние на гледани филми, и тийнейджърът има нужда от повече разнообразие в живота.

Стремежът към бягство от дома може да бъде признак на някои психически разстройства или обичайна реакция на стрес или конфликт. Но най-често дромоманията е следствие на повишена емоционалност, характерна за подрастващите.

Различават се единични случаи на дромомания, бягство от дома, превърнало се в обичайна реакция на конфликтна или стресова ситуация и клинична дромомания, последната изисква психотерапевтично лечение.

Желанието за приключения съществено се отличава от обичайните пътувания. Ако се планира добре как подрастващият ще си прекара лятната ваканция, то пристъпите на дромомания са със спонтанен характер.

Тийнейджърът може да стане и да си тръгне, без да каже нито дума и да не предупреди никого. Но веднага щом жаждата за приключения стихне, той се връща у дома.

Дромоманията се среща и при възрастни. В този случай може да е симптом на психически разстройства или на заболявания, например, на обсесивно-компулсивно разстройство и шизофрения.

Тийнейджърската дромомания минава без всякакво лечение със съзряването и повишаването на чувството за отговорност. Но в някои случаи може да е необходима помощ от психотерапевт.

Лечение на дромомания и промяна в психиката на подрастващите

Желанието за пътувания може да бъде характерно не само дете или за подрастващ, но и за възрастен. Разликата между обикновено пътуване или разходка и пристъп на дромомания е в спонтанността.

Дромоманите не планират бягство от дома и не се готвят за него. При някои юноши и девойки бягството от дома може да бъде единичен случай или начин на ответна реакция на неблагоприятната обстановка в семейство или училище.

Сред най-честите причини за бягство от дома са конфликтни ситуации, прекомерен контрол от страна на родителите, личностни особености и невъзможност за справяне с натоварването в училище.

Ако пристъпите на бягства от дома се оставят без внимание, то могат да се превърнат в постоянна реакция на стресова ситуация.

Хора в зряла възраст също могат да поискат да станат и да си тръгнат, без да съобщават за своето местонахождение и без да са го планирали. За тях това е начин за реакция на стресова ситуация.