Смята се, че децата, които нямат братя и сестри, растат разглезени и егоистични. Дали е така това?
Единствените деца в семейството винаги правят всичко по свой начин, не умеят да делят, и обикновено са егоистични, такива са установените стереотипи. Макар и последните изследвания да показват, че това съвсем не е вярно.
Какви са по характер единствените деца в семейството
Откъде се появиха тези предразсъдъци
Още през 19 век американски педагог публикува резултати от проучване сред 200 души, по онова време това била нова форма на провеждане на изследвания. В него анкетираните трябвало да отговарят на въпроси за особеностите на характера на децата, които познават.
196 от участниците описали единствените деца в семейството като твърде разглезени. Колегите на педагога се съгласяват с резултатите от неговото изследване, след което идеята, че само дете в семейството е лоша идея, се разпространява в обществото.
В началото на 20-ти век смятат, че възпитанието без братя и сестри прави децата свръхчувствителни.
Родителите концентрират своите тревоги и страхове върху едно дете, и това го прави твърде тревожно. В крайна сметка то израства като хипохондрик със слаби нерви.
Данните, получени от психолога Тони Фалбо, отхвърлят тези твърдения. Тя е единствено дете в семейството. И в своя научен труд твърди, че наличието на братя и сестри не гарантира, че детето ще стане достоен човек.
През 1986 г. Тони прави обзор на 200 изследвания по тази тема. И не открива сериозни разлики между тези, които имат братя и сестри, и тези, които са сами в семейството.
Установява се обаче, че единственото дете в семейството има по-здрава емоционална връзка с родителите си.
Това заключение се потвърждава от изследване през 2018 г., което провеждат Андреас Клок и Свен Щатмюлер от Франкфуртския университет по приложни науки.
Анализирали динамични данни от приблизително 10 000 немски ученици, за да определят особеностите на характера на първородните деца в многодетни семейства и тези, които са единствени на мама и на татко.
Изследователите също изучавали качеството на техните отношения с родителите. Този показател се измервал по това колко лесно детето може да се обърне към тях по сложни и важни въпроси.
По-пълноценни отношения с родителите
В крайна сметка 25% от децата, които са сами в семейството, считали своите отношения с родителите за позитивни. В семействата с няколко деца, първородните, които можели да кажат същото, били по-малко.
На трето място по близост с родителите се оказали средните по старшинство деца, а на последно – най-малките.
Въпреки по-добрите си взаимоотношения с родителите, много младежи, израснали без братя и сестри съжаляват за това. Това установяват през 2001 г. двама изследователи, които помолили няколко младежи да си спомнят за позитивни събития от своето детство.
Освен това, заради липса на постоянен другар в лицето на брат или сестра в предучилищна възраст често се появяват въображаеми приятели, с които децата играят и споделят преживяванията си.
Това не трябва да безпокои родителите – подобни игри развиват у децата способност да общуват с другите.
Все пак има доказателства, че единствените деца в семейството не са толкова склонни да правят компромиси. Тези нови данни са от Китай. Там политиката за едно дете е диктувала правилата за планиране на семейство почти 4 десетилетия.
Група изследователи, начело с психолог, провеждат проучване сред 126 студенти, които нямат братя и сестри, и 177, които имат. Оценявали се техните умствени способности и личностни качества.
Единствените деца по-малко толерантни, но по-изобретателни
Според 5-факторния личностен модел тези хора се характеризират като конфликтни и недоверчиви, егоцентрични и склонни към съперничество.
Студените също трябвало да преминат творчески тест за креативност Торенс. Трябвало да измислят колкото се може повече оригинални приложения на ежедневни предмети.
Единствените деца в семейството притежавали латерално мислене – успявали да решават проблемите творчески.
Това може да е свързано с липсата на братя и сестри, няма на кого да разчитат, освен на себе си. Затова те са принудени да станат находчиви и изобретателни още в ранна възраст.
Влиянието на липсата на братя и сестри зависи от това колко други възможности има детето за развитие на социални и когнитивни способности.
Самите деца не са откъснати от обществото, те могат да развиват комуникативни навици в детската градина.
