През май тази година учени предположиха, че след края на пандемията здравето на населението рязко ще се влоши. И това не е, заради коронавируса, а защото на много хора ще им се отключат различни болежки. На какво може да се дължи това?
Какво е това ефект на адреналина, влияе ли на всеобщия спад на жизнените сили и как да се справим?
Адреналин, стрес и воля за живот
Състоянието на повишена житейска устойчивост, което се развива при някои хора, попаднали в екстремна ситуация, неведнъж е описвано в литературата и в медиите.
Известни са немалко случаи как заблудени възрастни хора или деца, преминали невероятно количество километри при ниски температури и при липса на вода – и оцелявали; как попаднали в епицентъра на природен катаклизъм хора успявали да се измъкнат, както и при катастрофа.
Под въздействието на силен стрес организмът мобилизира своите сили и прави всичко възможно за оцеляване. Тази възможност ни се осигурява от адреналина – „хормон на страха” или „хормон на действието”, който се образува от надбъбречните жлези.
Когато адреналинът достигне адренорецепторите, разположени в различните части на тялото и органите, се активират редица процеси, които въвеждат човек в състояние „бий се или бягай”: дихателните пътища се разширяват чрез увеличаване на притока на кислород, кръвоносните съдове се свиват, честотата на сърдечните съкращения нараства.
По сложна схема се променя артериалното налягане, развива се хипергликемия, а тонусът и моториката на стомашно-чревния тракт отслабват.
Стрес може да бъде всяка ситуация – не е задължително да е негативна. Екстремен спорт, явяване на изпит, важна бизнес среща и дори сватба, това са ситуации, при които бързо се освобождава адреналин.
Теория за адреналиновата умора
През 1998 г. натуропатът Джеймс Уилсън за първи път използва термина „надбъбречна умора” за описване на комплекс от признаци за нарушаване на функционирането на надбъбречните жлези.
Това състояние се развива на фона на интензивен стрес, а също и при хронични инфекции, сред които и болести на дихателните пътища.
Според неговото описание, хората с надбъбречна умора постоянно се чувстват отпаднали, сякаш безжизнени.
Страх, паника, усещането за опасност също са свързани с освобождаване на стресови хормони. Във връзка с пандемията тези чувства в една или друга степен изпитват много хора.
За съжаление, за разлика от сватбената церемония или скокове с парашут, те не изчезват след известно време.
При оказали се в състояние на хроничен стрес, образуването на стресови хормони е постоянно.
Днес популярно е мнението, че този постоянен и продължителен стрес, предизвиква ефект на адреналина, това е тази надбъбречна недостатъчност.
Изследванията не показват значими изменения във функционирането на надбъбречните жлези и потискане на техните функции.
Според резултатите от изследванията, дори при продължителен стрес надбъбречните жлези продължават да функционират при обичаен режим, затова ендокринолози скептично се отнасят към концепцията на Уилсън.
Пандемична умора
В труден момент от живота хроничните болежки, незначителните проблеми отстъпват на втори план – всички сили отиват в посока мобилизиране, за да преживеем трудния период. След това обаче идва момент, в който умората ни идва в повече, внезапно настиване, без да има предпоставки за това, стомахът започва да се обажда, болят ни ставите.
В сходна ситуация днес се оказват милиони хора по света, особено тези, които най-силно са се вълнували и са се притеснявали по повод пандемията.
В период на пандемия хората, оказали се пред лицето на невидима, но явно смъртоносна опасност, са мобилизирали и са решили да не боледуват.
За това способства и превръщането на повечето болници в стационари, рязко намаляване на плановата медицинска помощ.
След като в края на април отново беше разрешена плановата медицинска дейност, тогава болниците бяха почти залети от пациенти, най-често хронично болни, които са отлагали постъпването в лечебното заведения. През това време състоянието им се влошава, тъй като заболяването напредва.
Втората група са онези пациенти, които още преди пандемията са имали записани часове за прегледи, изследвания, най-често за процедури, но поради забраните, това не е станало.
Третата група са онези, които са били здрави преди пандемията, но след нейния край са започнали да боледуват.
Причина за това е може би заседналият начин на живот, липсата на двигателна активност е предпоставка за влошаване на здравословното състояние. Това отключване на болежки при здрави хора се обяснява с т.нар. надбъбречна умора, която е спорна като термин и като състояние.
