Екскрецията е важен етап от обмяната на веществата, по време на който се отделят крайните продукти от разпада. Отчитайки ролята на метаболизма за развитие на организма, всяко нарушение в този процес, като се отразяват негативно на здравето на човека като цяло.
Освен на отделителната система, екскреторната функция е присъща и на следните органи:
• Кожа – осъществява се чрез мастните и потните жлези. Нормата пот за денонощие се колебае в пределите от 300 до 1000 мл, което зависи от температурата на околната среда и от извършваните физически натоварвания;
• Черен дроб – за сметка на продукцията на жлъчка от вътрешната среда се отделя билирубин, неговите производни, калциеви йони и фосфор;
• Бял дроб и горни дихателни пътища – в хода на газообменните процеси протича отделянето на летливи съединения, например, диоксиди на въглерода – ацетон или амоняк, продукти от обмена на самата белодробна тъкан;
В храносмилателната система екскрецията се извършва от различни жлези, отделящи продукти от обмена – например, пикочна киселина, креатинин, жлъчни пигменти, соли на тежките метали и съставки от лекарствени средства.
Екскреторна функция на бъбреците и на стомаха
На стомаха играе важна роля в поддържането на алкално-киселинния и на електролитния баланс.
Заедно със солната киселина в стомашната кухина се отделят редица екскрети – карбамид, пикочна и карбонова киселини, а също и елементи, въведени по парентерален път – морфин, йод, някои оцветители.
Установено е, че отделянето на указаните метаболити е повишено при заболявания на дихателните пътища, храносмилателните органи и на бъбреците.
Основополагащо място в отделителните процеси заема екскреторната функция на бъбреците, която е насочена към отделянето на вредните и на чуждите за организма вещества – шлаки, продукти от азотния обмен и на излишното количество течности.
Както на повечето от нас ни е известно денонощният обем на урина е приблизително 2 литра, голяма част от който се отделя през деня – на нощта се пада по-малко от половината от дневната норма.
Ако екскреторната функция на бъбреците е понижена, се развива уремия, предизвикана от прекомерна акумулация на органични вещества и на токсини.
Освен с общата интоксикация на организма, заболяването се съпровожда с дистрофия на тъканите, хормонални разстройства и дисфункция на всички органи и системи на жизнената дейност.
Към етиологичните фактори на тази патология се отнасят:
• Нарушение на бъбречната хемодинамика;
• Отравяния от различен произход, токсини или лекарствена интоксикация;
• Автоимунни патологии, заболявания на сърдечно-съдовата и на ендокринната системи;
• Обструкция на пикочните пътища;
• Гломерулонефрит, пиелонефрит;
• Вродени аномалии на бъбреците;
• Инфекциозни увреждания с различна етиология;
Провеждане на лечебни мероприятия – влиза в компетентността на лекар-гастроентеролог. Всяко самолечение е недопустимо, тъй като правилното диагностициране на причината е възможно само въз основа на специални изследвания.
При неоказване на специализирана помощ се повишава риска от усложнения, най-сериозното от които е некроза на бъбреците.
Екскреторна функция на панкреаса
Състои се в секреция на панкреатичен сок, съдържащ редица необходими за храносмилането ензими – липаза, алфа-амилаза и трипсин.
При нарушаване на отока на образуваните ензими в дванадесетопръстника те се активират преждевременно, предизвиквайки по този начин развитие остро възпаление – панкреатит.
Заболяването се съпровожда с интензивна болка в областта на епигаструма, диспептичен синдром, понякога и признаци на механична жълтеница.
Хората с остър панкреатит подлежат на задължителна хоспитализация. Лечебната програма включва задължително заместваща терапия с ензими, съблюдаване на строга диета и прием на обезболяващи.
