Най-често срещащият се вид аритмия, чиято същност е преждевременното съкращаване на сърдечния мускул – екстрасистола, възникваща в резултат на хетеротропно възбуждане на миокарда.

Това нарушение на ритъма се диагностицира при 60-70% от пациентите, които пък са напълно здрави хора. По данни от научните изследвания сред хората над 50 години честотата на регистрацията му достига над 90 процента.

За здрав човек се допускат до 200 извънредни съкращения дневно. Възниквайки на фона на пълно здраве при стрес, тютюнопушене, употреба на алкохол, силен чай или кафе, екстрасистолията може да е и с функционален характер.

Ако преждевременното съкращение възникне на фона на заболяване – миокардит, исхемична болест на сърцето, пороци на клапаните, кардиомиопатии и т.н., то обикновено е патологично.

Несърдечни заболявания, оказващи влияние на сърдечния мускул, също могат да станат причина – алергични реакции, интоксикации при инфекции, тиреотоксикоза, отравяне, неопластични процеси и т.н.

Симптоми на екстрасистолия

Невинаги състоянието има ярко изразена клинична картина. Симптомите зависят от особеностите на организма и от различната форма на заболяването.

Повечето от хората не чувстват неприятни усещания и не подозират за тази аритмия до нейното случайно откриване на ЕКГ. Но има и пациенти, които я прекарват много тежко.

Обикновено се проявява със силни удари на сърцето, усещания за спиране или краткотрайно спиране със силен тласък в гръдния кош впоследствие.

Екстрасистолите могат да се съпровождат както с болки в сърцето, така и с различни вегетативни и неврологични симптоми – бледност на кожата, тревожно състояние, поява на страх, усещане за недостиг на въздух, необичайно изпотяване.

В зависимост от разположение на огнището на възбуда екстрасистолите се подразделят на:

• Предсърдни;
• Антриовентрикуларни;
• Камерни;

Съществуват също синусова екстрасистолия, възникваща непосредствено в синусовия възел.

В зависимост от броя на източниците на възбуждане се подразделят:

• Монотопни екстрасистоли – едно огнище на възникване и стабилен интервал на сцепление на един участък от кардиограмата;
• Политопни – няколко източници на възникване при различни интервали на сцепление;
• Неустойчива пароскизмална тахикардия – няколко следващи една след друга екстрасистоли;

Диагностика

Установява се от кардиолог или терапевт въз основа на оплакванията на болния, сведения за налични сърдечни заболявания и изследвания.

На пациента се назначава електрокардиография. Ако ЕКГ-то веднага не потвърди заболяването, се провежда 24-часово ЕКГ-мониторинг.

Методите на лечение зависят от етиологията, формата и интензитета на проявление на заболяванията.

Профилактика

Необходимо е да се лекуват съпътстващите кардиологични и некардиологични заболявания, навреме да се съобщава за поява на странични ефекти от лекарствата, точно да се изпълняват предписанията и препоръките на лекаря.

В случай на възникване на пристъп на аритмия на пациента е необходимо:

• Да се успокои, да заеме удобно положение, ако има световъртеж да полегне;

• Да разкопчае или свали дрехите, затрудняващи дишането му, да осигури свободен достъп за свеж въздух;

Лечение на екстрасистолия

Обикновено антиаритмитична терапия се налага при чести камерни екстрасистоли.

Най-често екстрасистолията е с доброкачествено протичане, но в редица случаи може да повлияе неблагоприятно на прогнозата на основното заболяване и най-важното – при някои пациенти може значително да влоши качеството на живота.

Лечението на екстросистолията може напълно да отстрани нарушенията, в значителна степен подобрява качеството на живота, но може да има нежелани реакции. Затова решението за назначаване на антиаритмитичен препарат или на някаква друга терапия се взема единствено от лекар.