Поддаваме се на уловките на манипулаторите против себе си и собствените си интереси.

Как да се научим да се противопоставяме на емоционалния шантаж и на манипулациите?

При среща с такива хора сякаш губим сила на волята.

А след това се обвиняваме себе си за проявената слабост.

Манипулаторите постигат своето, защото ни карат да следваме своите емоции, а не разсъдъка.

Но можем да се научим да разпознаваме манипулациите при общуването и да усвоим механизмите за психологическа защита от тях.

„Ти не искаш да прекараме този уикенд заедно? Да не би да си охладнял към мен?“

На този упрек не е толкова просто да се отговори.

Вместо спокойно да обясним причината за своето решение, започваме горещо да доказваме на своята половинка, колко силно я обичаме.

Това означава, че манипулацията е успяла.

Желанието да използваш другите за постигането на собствените си цели от време на време се появява у всекиго от нас.

Най-често го правим несъзнателно. Защо?

Ако чувстваме, че не сме способни да повлияем на ситуацията по легален начин, не можем да се примирим с поведението на околните или просто желаем да привлечем внимание на себе си.

Идеалните начини за това са да накараме друг да се почувства виновен за нашите беди, да превърнем в длъжник.

Или просто да му дадем да разбере колко лошо постъпва.

Вечната жертва

Да си представим следната ситуация – вие планирате сватба. Скромна, без пищни церемонии и трапези.

Но майка ви е недоволна.

Как е възможно да лишавате роднините от празника, от възможността да ви поздравят?

Още повече, че отдавна не сте се събирали всички заедно. Семейството е нещо свято.

Това е класически случай на манипулация.

Тук действа скрита заплаха: „Ако не дойдеш, ще разочароваш всички“.

Майката се поставя в позицията на жертва, за да накара другите да се държат така както тя иска.

Фалшив подарък

В този случай манипулаторът използва за своите цели принципът на взаимност.

Когато прави подарък, всячески се старае да даде на получателя да разбере, че сега му е длъжен.

Скритото послание е следното: „Аз съм ти дал това и означава, че си длъжен да ми се отплатиш.

“ Проблемът е, че „дарителят“ дава на получилия право на избор кога да му върне дълга.

Например, забелязвайки грешка на колега, манипулаторът не съобщава за това на ръководството.

Но в частен разговор се опитва да намекне, че го е спасил от сериозни неприятности: „Представи си какво щеше да се случи, ако началникът беше научил за това“.

Впоследствие става ясно, че спасителят не е действал от безкористното желание да помогне…

Мними ценности

Защо този който се поддава на емоционален шантаж, толкова трудно реагира трезво и разумно?

Защото манипулаторът играе на устойчиви представи, които ни диктува обществото и семейството, за да предизвика у жертвата чувството за нравствена уязвимост.

Типичните примери са децата в дълг преди родителите.

Дали са им живот, грижили са се за тях, харчили са време, пари, сили, приятели само в беда се познава.

Скромността краси човека, това означава, че е нужно да молиш за повишение и за увеличение на заплатата.

Чувството за вина, което манипулаторът внушава на своята жертва, удря по нейната самооценка.

Пренебрежение, егоизъм, предателство, всичко това са чувствителни точки, на които реагираме много остро.