Поддаваме се на уловките на манипулаторите против себе си и собствените си интереси.
Как да се научим да се противопоставяме на емоционалния шантаж и на манипулациите?
При среща с такива хора сякаш губим сила на волята.
А след това се обвиняваме себе си за проявената слабост.
Манипулаторите постигат своето, защото ни карат да следваме своите емоции, а не разсъдъка.
Но можем да се научим да разпознаваме манипулациите при общуването и да усвоим механизмите за психологическа защита от тях.
„Ти не искаш да прекараме този уикенд заедно? Да не би да си охладнял към мен?“
На този упрек не е толкова просто да се отговори.
Вместо спокойно да обясним причината за своето решение, започваме горещо да доказваме на своята половинка, колко силно я обичаме.
Това означава, че манипулацията е успяла.
Желанието да използваш другите за постигането на собствените си цели от време на време се появява у всекиго от нас.
Най-често го правим несъзнателно. Защо?
Ако чувстваме, че не сме способни да повлияем на ситуацията по легален начин, не можем да се примирим с поведението на околните или просто желаем да привлечем внимание на себе си.
Идеалните начини за това са да накараме друг да се почувства виновен за нашите беди, да превърнем в длъжник.
Или просто да му дадем да разбере колко лошо постъпва.
Вечната жертва
Да си представим следната ситуация – вие планирате сватба. Скромна, без пищни церемонии и трапези.
Но майка ви е недоволна.
Как е възможно да лишавате роднините от празника, от възможността да ви поздравят?
Още повече, че отдавна не сте се събирали всички заедно. Семейството е нещо свято.
Това е класически случай на манипулация.
Тук действа скрита заплаха: „Ако не дойдеш, ще разочароваш всички“.
Майката се поставя в позицията на жертва, за да накара другите да се държат така както тя иска.
Фалшив подарък
В този случай манипулаторът използва за своите цели принципът на взаимност.
Когато прави подарък, всячески се старае да даде на получателя да разбере, че сега му е длъжен.
Скритото послание е следното: „Аз съм ти дал това и означава, че си длъжен да ми се отплатиш.
“ Проблемът е, че „дарителят“ дава на получилия право на избор кога да му върне дълга.
Например, забелязвайки грешка на колега, манипулаторът не съобщава за това на ръководството.
Но в частен разговор се опитва да намекне, че го е спасил от сериозни неприятности: „Представи си какво щеше да се случи, ако началникът беше научил за това“.
Впоследствие става ясно, че спасителят не е действал от безкористното желание да помогне…
Мними ценности
Защо този който се поддава на емоционален шантаж, толкова трудно реагира трезво и разумно?
Защото манипулаторът играе на устойчиви представи, които ни диктува обществото и семейството, за да предизвика у жертвата чувството за нравствена уязвимост.
Типичните примери са децата в дълг преди родителите.
Дали са им живот, грижили са се за тях, харчили са време, пари, сили, приятели само в беда се познава.
Скромността краси човека, това означава, че е нужно да молиш за повишение и за увеличение на заплатата.
Чувството за вина, което манипулаторът внушава на своята жертва, удря по нейната самооценка.
Пренебрежение, егоизъм, предателство, всичко това са чувствителни точки, на които реагираме много остро.
