Смъртта е неизбежна. И колкото и животът да продължава, някога все пак се стига до неговия край.
Ще разказвате ли на своето дете за смъртта или не, е избор, който трябва да направите сами.
Но все пак трябва да се подготвите за подобен разговор предварително, тъй като въпросът може да изникне съвсем неочаквано и да ви свари неподготвени.
1. Неприятен разговор
Понякога фактът, че детето вече знае, че всичко живо е тленно, се разбира се съвсем случайно.
Например, случайно в детската градина малчуганът е чул как майка споделя на учителката за смъртта на нейната свекърва.
2. Рано или късно
Психолозите смятат, че специално за смъртта с децата трябва да се разговаря, след като навършат поне 4 години.
По-рано само при необходимост, а това са 2 случая – първият, когато е починал някой близък и на детето трябва да се обясни.
Например, защо този човек вече го няма до него, вторият е, ако детето само попита какво е това смърт.
Повод за интерес на малчугана към тази трудна тема може да е информация, прокраднала през екрана на телевизора, разговори в автобуса.
Ако чуете от детето този въпрос, задължително трябва да му отговорите.
В противен случай ще заподозре нещо нередно и ще реши, че възрастните се опитват да скрият нещо от него.
Ще започне да търси сведения от заобиколни пътища, да пита връстници и случайни хора.
Възможно е и да започне да си фантазира и да си помисли, че го очаква нещо страшно.
3. Помисли сам
Често възрастните и сами не желаят да говорят за смъртта, защото това е наистина сложно, от която и страна да се погледне. Тежко е да загубиш близки.
А собствената смърт е нещо неизвестно. Край? Начало? Продължение? Няма еднозначни отговори.
А децата си мислят, че мама и татко знаят всичко и могат да обяснят.
Дори и да сте вярваш човек и да имате собствена представа за смъртта, за предпочитане е да не я натрапвате на детето.
4. Отнасят към себе си
Първоначално на децата са им достатъчни елементарни обяснения.
С това разбира се, разговорът не приключва, а само се отлага.
Известно време детето обмисля информацията, прави изводи, и накрая се стига и до други въпроси.
Децата са много практични и всички, което научават, съотнасят към себе си.
Изяснявайки за себе си, че всичко живо е смъртно, малчуганите започват да мислят за мама, тате, баба и разбира се, за себе си.
Съвсем не е задължително да очаквате детето само да попита, възможно ли е да умрат неговите най-близки хора.
Поемете инициативата, отговорете честно – могат, но това няма да е скоро.
Детето се страхува, че родителите му ще умрат и то ще остане само.
Ето какво е най-важното в разговора за смъртта с малчуганите в предучилищна възраст.
Детето ще започне да разбира, че светът, който го заобикаля отвсякъде, не е постоянен, може да рухне, да изчезне.
Съгласете, че трудно се живее с подобна перспектива.
5. А какво след това?
Когато детето разбере, че смъртта е далеч в бъдещето, в дълбока старост, то ще се успокои.
И тогава ще попита какво ще се случи след нея, тогава е най-добре отговарящия родител да каже, че не знае.
