Езофинофилната пневмония се отнася към белодробните еозинофилии и се характеризира с натрупване в паренхима на белите дробове на еозинофилни гранулоцити, които играят водеща роля в развитие на патологичния процес, който е възможно да изложи
В клиничната практика се разграничават остра и хронична еозинофилна пневмония, а също и синдром на Льофлер.
Причини
Тази патология представлява своеобразна тъканна реакция в белодробната тъкан.
Причините за това състояние могат да бъдат:
• Сенсибилизация на организма към прахови алергени;
• Повишена чувствителност към гъбични антигени – особено аспергили;
• Хелминтози – аскаридоза, шистосомоза;
• Лекарствена алергия;
• Непоносимост на някои храни;
• Хемобластози;
• Тумори на белите дробове, на стомаха, на щитовидната жлеза;
• Системни заболявания на съединителната тъкан;
В някои случаи причините за болестта не могат да се установят.
Основи на патогенезата
Механизъм на развитие на патологичния процес при еозинофилна пневмония е свързан с функционална активност на натрупалите се в белодробната тъкан еозинофили.
А те оказват както защитно, така и имунологично действие и съответно разрушително по отношение на тъканта на белите дробове:
• Увреждат власинките на епитела на белодробното дърво;
• Предизвикват възпаление;
• Активизират освобождаване на биологично активни вещества;
• Повишават агрегацията на тромбоцитите и спомагат за нарушаване на микроциркулацията;
Впоследствие се развива имунокомплексна или алергична реакция от незабавен тип.
Остра еозинофилна пневмония
Тази патология се среща при мъже на възраст 20-40 години. Тя се развива остро, може да се асоциира с развитие на имунодефицитни състояния като ХИВ/СПИН, вдишване на промишлени и битови полени, цигарен дим. Заболяването се проявява с:
• Непродуктивна кашлица;
• Изразен задух;
• Треска;
• Дифузна или интерстициална инфилтрация в двата бели дроба на рентгенограма;
• В тежки случаи протича под формата на респираторен дистрес-синдром със застрашаваща живота дихателна недостатъчност;
На този фон еозинофилия в кръвта може и да не се установи.
Но в белите дробове еозинофилите се инфилтрират в алвеолите, бронхиолите, което се открива при хистологично изследване.
Следва да се отбележи, че за пневмония от такава генеза не са характерни рецидиви.
Продължителността на заболяването е с продължителност не повече от месец.
Хронична еозинофилна пневмония
Този вид пневмония най-често се развива при жени на възраст 40-50 години на фона на отдавна съществуващи алергични заболявания:
• Бронхиална астма;
• Алергичен ринит;
• Атопичен дерматит;
Симптомите на хронична еозинофилна пневмония са:
• Кашлица;
• Задух и пристъпи на задушаване
• Нощно изпотяване;
• Интоксикация, слабост;
• Намаляване на трудоспособност;
• Загуба на апетит;
• Отслабване;
Над повърхността на белите дробове се чуват сухи и влажни крачки, а на рентгенова снимка се откриват тъмни участъци на инфилтрация с различна плътност.
В кръвта се откриват признаци на възпаления – висока скорост на утаяване на еритроцити – СОЕ, левкоцитоза и повишено ниво на имуноглобулин Е.
Еозинофилия в кръвта се наблюдава винаги, но в самите бели дробове количеството еозинофили превишава 25%.
За разлика от острата еозинофилна пневмония, заболяването продължава повече от 2 месеца, понякога има рецидивиращо протичане.
Принципи на диагностика и лечение
Важни критерии за диагностика са клинични и лабораторни данни, правилно снета алергологична анамнеза.
И се изследва не само кръв, но и отпечатъци от лигавицата на носа, храчки.
В спорни случаи се прави биопсия на белодробна тъкан и хистологично изследване.
Диагнозата се потвърждава от характерните рентгенови данни и голямата концентрация на еозинофили в кръвта или във взетия материал за биопсия.