Какво е епилепсия
Епилепсия представлява състояние, което се характеризира с продължителни припадъци на засегнатото лице. Припадъкът се определя като необичайно и безпричинно изтощаване на нервните клетки на мозъка, което води до временно нарушаване на моторните, сетивните и мозъчните функции на човек.
Съществуват доста видове припадъци, в зависимост от това коя част на мозъка е засегната. Медицинският термин епилепсия не говори нищо за вида на припадъка или за неговата причина, а означава само това, че припадъците се повтарят.
За по-точното определяне на понятието „епилепсия“ е необходимо да се посочи, че припадъците са без установена основна причина. Това състояние се определя като първична или идиопатична епилепсия.
При епилепсия в мозъка се образува така нареченото огнище на епилепсията, което обикновено се формира от увредени неврони и за него е характерна автономна възбудимост, т.е не се поддава на контролното въздействие на централната нервна система. Активирането на огнището предизвиква свръхвъзбуда на изграждащите го неврони.
Възбудата може да обхване и съседни неврони и дори да се генерализира и да обхване големи части от мозъка. В резултат на различни биохимични процеси, настъпили вследствие на тази свръхвъзбуда в огнището на епилепсията се проявяват и характерните епилептични пристъпи.
Какви са симптомите на епилепсия
Пристъпите на епилепсия биват генерализирани и парциални.
Генерализирани пристъпи: характерно за тях е, че обхващат целият кортексен дял на мозъка и двете му полукълба и затова се наричат генерализирани.
Пристъпът започва с внезапен припадък, който обикновено се придружава и със специфичен вик на болния. След това тялото на епилептика се свива и след няколко секунди започват ритмични движения на краката и ръцете. Често ритмичните движения на крайниците се забавят преди да спрат.
- Зениците обикновено са силно разширени и не реагират при насочване на светлина към тях;
- Дишането спира за кратко, като след пристъпа епилептикът започва да диша дълбоко.
- Връщането към съзнание е постепенно и времето за това варира при различните случаи на епилепсия.
- Загубата на контрол над пикочния мехур и над мускулите на ректума, които контролират освобождаването на червата, е също характерно при епилепсия като епилептиците се „изпускат“ по време на пристъпа.
- Често епилептиците се чувстват за кратко объркани след преминаването на епилептичния
Парциални припадъци: симптомите зависят от частта на мозъка, в която невроните са свръхвъзбудени.
- Повтарящо мигане, мляскане, внезапна чувствителност на кожата;
- Несъзнателно извършване на по-сложни дейности като писане, тършуване;
- Усещане за потъване и потъване на тялото.
Лечение на епилепсия
Лечението на епилепсия е сложен и индивидуален процес, който изисква внимателно наблюдение и сътрудничество между пациента и лекаря.
Епилепсията е хронично неврологично заболяване, което се проявява чрез редовни епилептични припадъци, които могат да имат различни симптоми и характеристики.
Лечението на епилепсията има за цел да намали броя и интензивността на припадъците или дори да ги предотврати напълно.
Антиконвулсантите, или антиепилептични лекарства, са основният стълб на терапията при епилепсия. Те работят, като стабилизират електрическата активност в мозъка и намаляват вероятността за епилептични припадъци.
Изборът на конкретен антиконвулсант зависи от множество фактори, включително типа на епилепсията, възрастта на пациента, наличието на други заболявания и възможни побочни ефекти на лекарствата.
При някои пациенти може да се наложи да изпробват няколко различни антиконвулсанта, преди да намерят този, който работи най-ефективно за тях. Този процес може да отнеме няколко седмици или дори месеци.
Пациентите трябва да бъдат търпеливи и да сътрудничат активно с лекаря си по време на този период, като следят и документират евентуални промени в симптомите си.
Един от важните аспекти на лечението на епилепсията е редовното следене и оценка на концентрацията на антиконвулсанта в плазмата на кръвта на пациента.
Това се прави чрез кръвни изследвания и позволява на лекаря да определи дали дозата на лекарството е подходяща и дали то продължава да е ефективно.
Ако се установи, че антиконвулсантът не работи достатъчно добре или има нежелани странични ефекти, лекарят може да промени терапията и да опита с друг антиконвулсант.
Пациентите трябва да се съобразяват стриктно с указанията на лекаря си относно взимането на лекарствата и да се консултират с него при всякакви въпроси или проблеми.
Важно е да подчертаем, че спирането на антиконвулсантите без съгласието и надзора на лекаря може да бъде опасно и да доведе до влошаване на състоянието на пациента.
В допълнение към фармакологичната терапия, при някои пациенти може да се препоръча и други методи на лечение, като диета (например, кетогенна диета), вагусна нервна стимулация (VNS), хирургически интервенции и други. Изборът на допълнителни методи зависи от конкретния случай и се прави след консултация с невролог и/или неврохирург.
В крайна сметка лечението на епилепсия е сложен и индивидуален процес, който изисква специализиран медицински надзор и сътрудничество между пациента и лекаря.
Антиконвулсантите са основата на терапията, но е важно да се следват редовно указанията на лекаря и да се поддържа активна комуникация с него по време на целия лечебен процес.
Само по този начин може да се постигне контрол на епилептичните припадъци и подобрение на качеството на живот на пациента.
Възможно ли е да се предпазим от епилепсия
Ако епилептичните пристъпи са свързани с друго заболяване, установяването и лечението на това заболяване е най-добрата превенция. Ако е предписан антиконвулсант, важно е да спазвате предписаната схема на приема му и да не пропускате да го приемате на предписаните ви интервали.
Някои епилептици са силно чувствително към алкохола. И затова ако пристъпите се появяват след пиене на алкохол, ключът за предпазването е избягване консумацията на алкохол.
Намаляването на стреса в ежедневието и осигуряването на достатъчно време на сън е доказано, че води до намаляване на честотата на епилептичните припадъци.
