Ако си представим човешкото тяло като една сложна биологична система, то епителната тъкан е неговата „гранична зона“ или първата линия за контакт със света. Едновременно с това тя е фино регулираща бариера, която покрива повърхността на тялото.

Тя облицова вътрешните кухини, формира жлезите и участва в абсорбцията, секрецията, защитата и сетивността. Макар и да изглежда като проста покривна тъкан, епителът е изключително динамичен и функционално специализиран.

Разберете повече за тази тъкан в тази статия. Всичко отвъд знанията в часовете по биология може да Ви бъде от полза, която не бива да изпускате.

Какво трябва да знаем за същността на епителната тъкан

Епителната тъкан е основната защита на тялото от биологически, химически и физически увреждания. При нея клетките са разположени нагъсто помежду си, с много малко или никакво пространство между тях.

Те лежат на базалната мембрана и нямат собствени кръвоносни съдове и това води до заключението, че се хранят дифузно. Те имат ясно изразена полярност, разделена на апикална и базална част. Това, което ги отличава е бързата регенерация.

Това е граничната линия, през която преминават определени вещества в посока външна към вътрешна среда и обратно. Тя е отговорна за по-голямата част от жлезите и по този начин се оформят два вида епителна тъкан, които ще разгледаме подробно по-надолу.

Видове епителна тъкан

Според предназначението си и мястото, което защитава, епителната тъкан се разделя на два вида:

  • Покривна епителна тъкан: Тази тъкан изгражда външния слой на кожата и повърхността на органите. Самият епител се разделя на еднослоен и многослоен. Еднослойният изгражда стомаха, червата, трахеята, капилярите и жлезите. Многослойният изгражда устната кухина, лигавицата, хранопровода и влагалището;
  • Жлезиста епителна тъкан: Тя отговаря за секреторната функция, която сама по себе си се разделя на ендокринна и екзокринна. Ендокринната се секретира в кръвта и в жлезите с вътрешна секреция, а екзокринната – когато секрецията е насочена в извънклетъчните пространства или по повърхността на тялото.

Основните функции на епителната тъкан

Многослойният плосък епител на кожата предпазва от механични травми, намалява загубата на вода и действа като физическа бариера срещу микроорганизми. Освен механична защита, епителната тъкан има и още няколко:

Химичната такава представлява слузта в дихателните и гастроинтестиналните пътища, която улавя токсини, и микроби, а стомашният епител отделя защитна слуз срещу солна киселина. При имунологичната зашита епителните клетки произвеждат антимикробни пептиди, взаимодействат с имунните клетки и участват в локалния възпалителен отговор. Имайте предвид, че епителът е активен участник в имунитета и не е просто пасивна бариера.

Секреторната функция формира жлезите в организма и образува хормон – продуциращи жлези (щитовидна жлеза, панкреас и надбъбречни жлези). Клетките се синтезират и освобождават хормони директно в кръвта. Абсорбционната е особено развита в тънкото черво и тук процесът е постепенен: Микровилите увеличават повърхността и транспортните протеини в мембраната позволяват селективно преминаване чрез активен, и пасивен транспорт.

Функцията на газообмен се развива в алвеолите на белия дроб, като еднослойният плосък епител е изключително тънък и позволява бърза дифузия на кислород и въглероден диоксид. Тук минималната дебелина е ключова за ефективния газообмен.

Ресничките, изпълняващи транспортната функция в дихателните пътища служат за придвижване на слуз и изчистване на прах, и микроорганизми, а в маточните тръби придвижват яйцеклетката. За сетивната функция са необходими специализирани епителни клетки– обонятелен епител, вкусови рецептори и клетки във вътрешното ухо. Те преобразуват външни стимули в нервни сигнали.

Някои съвременни изследвания показват, че епителът може да отделя цитокини, да участва във възпалителната регулация, да комуникира със съединителната тъкан и да участва в заздравяването на рани. Той е част от една много сложна междуклетъчна комуникационна мрежа.

Епителът притежава висока митотична активност и стволови клетки в базалния слой. Това му позволява бърза адаптивност към механично натоварване и бързо възстановяване при увреждане.