Доброволци, участващи в канадско изследване, дишат въздух, нивото на замърсеността на който е сходен с този, който се наблюдава в съвременните мегаполиси.
Така учените разчитат да изяснят до колко замърсяването на атмосферата влияе на човешките гени.
Да прекараш 2 часа в мазето на болница, вдишвайки изгорелите газове на дизелов двигател не е най-приятното начало на деня.
Но именно с това се занимава Джулия, известна също като доброволка СОРА-03. Тя стои в геометрична стъклена камера с размери 1.2 на 1.8 метра и 2.1 метра височина и гледа филми на своя айпад.
Периодично младата жена се качва на велотренажор, за да промени дихателния ритъм. Обемът на вдишваните от нея изгорели газове от дизелови двигатели заедно с въздуха е приблизително еквивалентен по степен на замърсяване на въздуха в такива големи градове като Мексико и Пекин.
Целта на изследването, в което участва Джулия, не е привличането на туристи към мегаполисите с изключително мръсен въздух.
А ще помогне на учените да разберат какво ще се случи с човешкия организъм при вдишване на замърсен въздух, а също и да се разработят методи на лечение на хора, влизащи в рисковата група.
В последно време ситуацията с вредните газове, замърсяващи атмосферата, предизвиква все по-големи безпокойства по целия свят.
В края на 2014-та година немският автомобилен концерн Волксваген се оказа в центъра на голям скандал – установи се, че компанията е снабдила милиони свои дизелови автомобили с програмно обезпечение, което в режим на тестване съществено занижава реалните показатели на вредните газове.
По прогнози на Световната здравна организация, към 2030-та година хроничната обструктивна белодробна болест ще стане 3-тата водеща причина за преждевременна смърт по света.
ХОББ обикновено, но не винаги, се предизвиква от тютюнопушене, но според резултатите от изследванията, в случай на непушещи пациенти причини за възникване на заболяването може да бъде замърсен въздух, включително и с изгорели газове от дизелови двигатели.
В само един Лондон заради лошото качество на въздуха, по някои оценки, умират почти 100000 човека годишно, макар и в периодите на особено изразено замърсяване на атмосферата, например, по време на Големия смог от 1952-ра година, нивото на смъртността било в пъти по-високо.
Дизеловите изгорели газове са широко разпространен атмосферен замърсител в развиващите се страни, където камионите, изпускащи кълба черен дим са нещо съвсем обичайно.
Този цвят се придава от твърдите частици в газовете, които се отделят от дизеловите двигатели. Между впрочем у нас също доста често могат да се видят такива не само камиони, но и автомобили.
И това е една от причините големите градове у нас като Пловдив, София и Плевен да са с най-мръсен въздух в Европа и то при положение че населението ми е няколко пъти по-малко от това на най-големите европейски мегаполиси като Лондон, Париж – макар и последният също да влиза в списъка с градовете с най-мръсен въздух, поради населението си от почти 10 милиона души.
Природните фактори като атмосферно замърсяване, неправилно хранене и стрес могат да включат или да изключат определени гени, а също и да окажат влияние на взаимодействието между гените и клетките.
До неотдавна връзката между замърсяването на атмосферата и химическите процеси на генно-клетъчно ниво била проучена много слабо, но ситуацията постепенно се променя.
