Датски изследователи разкриха възможна епигенетична връзка между състоянието на околната среда и времето на настъпване на пубертета.

До голяма степен това кога едно дете ще навлезе в преходната възраст се определя по наследство, но пък засега генетични причини не са все още изяснени.

Изследователите вече са проучили как химичните модификации на човешкия геном, така наречените епигенетични такива, променят времето на навлизане на децата в пубертета.

При момичетата в Дания преходната възраст вече започва на 10, а не както в миналото – на 11 годишна възраст. Подобни, но по-слабо изразени промени, били наблюдавани и при момчетата.

Това накара учените да поставят под въпрос участието на генетиката и да признаят, че гените не влияят само по себе си на възрастта, в която едно дете ще навлезе в пубертета.

В настоящото проучване изследователите фокусирали своето внимание върху изучаването на ролята на епигенетиката и установили редица области в човешкия геном, които се контролират епигенетично по време на пубертета.

Изследователите открили, че тези промени предизвикват увеличаване на броя на гените, които са важни за развитието на пубертета. Един от новооткритите такива гени е TRIP6 – рецептор на хормони на щитовидната жлеза интеактор 6, чиято експресия е все по-силна в преходната възраст, поради промени в епигенетичния контрол на гена.

Епигенетиката е основен механизъм, по който заобикалящата ни среда комуникира с нашите гени. Опазването на околната среда и начинът на живот са фактори, които в най-широк смисъл могат да се отразят на епигенетичната регулация на гените и така да контролират степента и начина на тяхната експресия.

Следователно, идентифицирането на епигенетичните промени през пубертета са най-добрият начин за постигане на научно разбиране относно това как факторите на околната среда могат да повлияят на началото на пубертета.

Това може би е първото изследване, което показва как състоянието на околната среда може да повлияе на началото на пубертета при хората.

И то демонстрира решаващата роля на епигенетичните фактори върху репродуктивното ни развитие, отбелязва професор Андерс Юл, изследователят, осъществяващ ръководство над изследването.

Наблюдавана е тенденция, особено при момичетата, че преходната възраст вече започва по-рано от преди и това проучване подчертава колко е важно да има научно разбиране относно това каква е ролята на въздействието на околната среда върху репродуктивното развитие.

Строго специфичните промени в метилирането на детската ДНК могат да се диференцират в зависимост от това дали са навлезли в пубертета или не и така да се предвиди, кога всъщност това ще се случи.

Промените в начина на метилиране на ДНК може да се дължи на множество различни фактори.

Въпреки това могат да се установят доста специфични промени, когато децата преминават през пубертета, и впоследствие вече се вижда, че това също води до промени в експресията на метилираните гени, отбелязват още авторите на изследването.

Датските учени обаче не посочват кои замърсители на околната среда могат да повлияят на гените, които отговарят за това едно дете да навлезе в пубертета.

Но ако трябва да отнесем преходната възраст към стареене, това би могло да означава, че ранното ѝ настъпване може да означава и по-ранно започване на процесите на стареене на организма.

Интересен е и фактът, защото именно при момичета тази тендеция е най-силно изразена.