Всеки се чувства самотен в някакъв определен момент от живота си и всеки намира свой си, собствен начин да се справи с това усещане.
Това, което най-често повечето хора правят е да се обадят на близък приятел, да се видят със семейството си, да си пуснат някой филм – ако нещата са много зле емоционално, може и романтична драма, на която да проливат сълзи с огромна купа пуканки и много шоколад.
Може да се заровят в книга или да започнат да пишат статуси в Интернет пространството за това колко зле се чувстват, чакайки някой да ги попита как са, защо са така, да прояви съчувствие и състрадание и те да могат да излеят душата си по възможно най-драматичния начин, целящ да предизвика още повече съчувствие и състрадание.
Защото много от хората обичат да се чувстват слаби.
Хората обичат да бъдат жертви. Обичат да бъдат обгрижвани. Обичат да бъдат в центъра на вниманието, дори самите те да не си го признават.
Обичат да усещат, че на другите им пука за тях и когато се почувстват самотни, когато не усещат този интерес на другите към тях, те започват да търсят подсъзнателно или абсолютно съзнателно, начини да го предизвикат.
А какъв по-добър начин от това да покажеш как имаш нужда от тях? Най-често с цитати, намекващи колко всъщност си силен и как винаги се справяш сам.
Докато очакваш някой веднага да „ти се притече на помощ и да те спаси от собственото ти страдание“. От собствената ти самота.
Да бъдеш жертва е доста удобно – все пак е хубаво да усещаш, че значиш нещо за някой, след като той си губи време да се занимава с теб и най-често да проявява състрадание и всъщност, да те съжалява, за ситуацията, в която си изпаднал. За ситуацията, в която си си позволил да изпаднеш.
Да представиш нещата как ти не си виновен, а злощастните обстоятелства са те докарали до това положение със сигурност предизвиква подобни чувства у другия. „О, горкичкия той/тя...милата, не заслужаваш това...“
Защото хората имаме нужда от някой, който да ни каже, че не заслужаваме нещо лошо, което ни се случва. Защото отказваме да поемем вината за ставащото.
Не се замисляме, че може и да има причина в този момент да се чувстваме така. че може би трябва да вземем този момент и да си позволим да се потопим в него изцяло, да го усетим докрай, за да разберем защо сме се докарали дотук.
Не. По-лесно е да обвиним съдбата, Бог, Вселената, или който и да е било друг.
Истината е, че ние сме се докарали до това състояние, където се чувстваме самотни. Нашите избори и нашите действия в миналото са определили ставащото в момента.
И когато се почувстваме самотни, не трябва да изпадаме в самосъжаление и да търсим подкрепа, противно на очакванията. Не, ние трябва да видим кое точно наше действие или наши действия са и причинили това усещане.
Да видим какво да не повтаряме, за да не се чувстваме отново така. И в същото време, да извлечем каквото можем от това чувство.
Защото във всеки един момент, ние можем да извлечем поука, а усещането за самота ни предоставя много такива. Това е момент, в който можем да се вглъбим в себе си, да се опознаем по-добре – да разберем какво в живота си не харесваме, какво в живота си не искаме и как да го предотвратим.
Какво от живота си или от държанието си да оставим, за да не се чувстваме така. как сме си причинили това състояние? Вследствие на какво? Заслужавало ли си е?
Не трябва да търсим подкрепа и съжаление от другите. Трябва да се хвърлим напред с рогата в проблема – сами. за да го разберем.
И в момента, в който го осъзнаем и направим нещо по въпроса, той ще спре да бъде проблем. Но за да постигнем това, трябва да анализираме себе си и действията си.
Да видим какво ни харесва и какво не ни харесва. Какво искаме да задържим и какво искаме да оставим. Как искаме да се чувстваме, как не искаме, и какво да направим по въпроса.
Животът е в нашите ръце, колкото и да избягваме да поемаме отговорността за него.
Чувството да си самотен не бива да се възприема като повод за цитат на стената ти в социалните мрежи, нито пък като причина да ревеш по телефона на някой, който не е длъжен да слуша душевните ти тиради.
Но от друга страна е повод да преразгледаш действията си в миналото. Да вземеш от тях това, което искаш и да оставиш онова, което не искаш.
Да се поучиш от тях. За да спреш да се чувстваш зле. За да спреш да правиш това, което те кара да се чувстваш зле.
За да изградиш живота си на принципа „проба-грешка“ от първа ръка. А това е най-доброто, което можеш да направиш за себе си.
