Женското приятелство винаги ще си остане широко обсъждана тема между жени и жени, между мъже и мъже, между мъже и жени.

Всеки си има мнение, а и всеки си има свои причини да го има и най-често да го защити с примери, понякога то и лични такива, съвсем не е трудно.

Що се отнася до женското приятелство, всяка жена, която вярва в него се опитва да бъде перфектната приятелка към „ своите момичета “.

Макар че трудно можем да кажем, че съществува нещо като „перфектност“, то това е то, към което всеки от нас се стреми цял живот.

И една от сферите, където се опитваме, и винаги ще се опитваме да се проявяваме като „перфектни“ е именно социалната сфера на общуване – отношенията ни с най-близките ни хора, с приятелите ни, с любимите ни, с хората, на които вярваме.

Съществуват хиляди наръчници, които ни описват как да се държим с приятелките ни и как да разберем истинско ли е едно приятелство или не.

Съществуват хиляди, безкрайно много пъти повтаряни въпроси, които да ни насочат към верния отговор на следното: „ Имам ли истински приятелки? “.

Най-често това са въпроси от сорта на: „ Жертвали ли са се тези хора за теб? “, „ Биха ли направили еди-какво си за теб? “, „ Теб ли предпочитат пред гаджето си и любовния си живот или не? “ и всякакви подобни.

Тези въпроси обаче могат да се окажат доста относителни и невъзможни да определят дали едно приятелство е истинско.
А тогава кои могат?

Или по-точно, има ли нещо, което да ни подскаже, че можем да вярваме на жената срещу нас?
Защото жените са наистина едно гадно племе. Те са завистливи, злобни, неморални.

Сравняващи се непрекъснато, обиждащи другите непрекъснато. Не са малко случаите, в които „приятелка“ да „отмъкне“ гаджето на друга „приятелка“ или нещо подобно.

Женските мозъци са уникално нещо, и жените са неповторими създания, можещи да направят живота на друга жена, която не харесват, било то и тайничко, ад, само ако поискат.

Въображението им е често развито, а за много от тях правила не съществуват. И докато мъжете просто ще се сбият на физическо ниво, жените могат да си играят много по-злобно и хитро на психическо ниво. Те са подли, винаги съревноваващи се. Или не?

Съществува ли наистина женското приятелство? Съществуват ли наистина жените, които няма да се възползват от моменти, от които могат да се възползват, ако тези моменти ще наранят техни близки приятелки? Съществува ли женска солидарност или има само женска злоба и търсене на изгода?

Да. Наистина да, съществува, но то граничи с много по-здрава връзка. То е по-скоро сестринска връзка. Защото много трудно е да намериш жена, която да бъде искрена с теб винаги.

Защото много трудно е да намериш жена, на която да можеш да се довериш. Която ще се води единствено от обективната си гледна точка и ще ти каже къде бъркаш, защото те обича.

Тя е по-скоро като твоята по-голяма сестра. И ти си нейната. В подобна връзка няма завист, но пък за сметка на това има пълно доверие. Няма съревнование, има работа в екип.

Няма онзи осъдителен поглед, има разбиращ такъв. И все пак, истински. Защото лесно можеш да познаеш дали приятелките ти са истински – само по погледа.

Защото в него няма да срещнеш осъдително отношение по повод постъпките ти, но няма да срещнеш и успокоително такова. Ще срещнеш истината – тази, която вътре в теб дълбоко знаеш, но с разликата, че ще можеш да я споделиш – и добрата, и лошата.